Ако "Борисов 3" падне, ако "Борисов 3" не падне

Точно по време на сегашната политическа „холера" Европейската комисия изведнъж се влюби в антикорупционните постижения на българското правителство. Тази ненавременна любов безспорно ще даде глътка въздух на изпадналия в много трудна ситуация кабинет „Борисов 3", който трябва да се справя с протести, силно напомнящи на бунта от февруари 2013 година. Този може би предпоследен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка пристигна като Радецки “със гръм”, за да даде надежда на управляващата конструкция.

Демокрацията е форма на политическо образование - гражданите избират и свалят правителства с оглед на това, което те вършат за страната. Колкото е по-добра преценката на гражданите, толкова по-добре функционира моделът. На теория демокрацията не е своеволие, каприз на електората, а аргументирано търсене на по-добро управление. В момента обаче нещата в България съществено се разминават с този идеал. Тези, които искат да свалят правителството, го правят в името на погрешни цели и с лоши аргументи. А онези, които стоят зад кабинета, също привеждат слаби и невалидни контрааргументи в негова защита. В една такава ситуация каквото и да се случи, резултатът все ще е лош: или правителството ще падне не заради каквото трябва, или ще остане заради каквото не бива.

Любов по време на протести

Цената на горивата и стандартът на живот по принцип са легитимни основания за гражданско негодувание. Въпросът обаче е, че в България и по двата проблема в момента има по-скоро напредък. Цените на горивата са по-ниски от тези през 2013 година, а доходите са по-високи.

За първото правителството няма особена вина или заслуга - цените на горивата се определят основно от международни фактори. Вярно е, че “Лукойл” е в особено, квази-монополно положение, но това не е някаква новост. Протестите могат да повлияят на търговците да коригират цените си надолу, като намалят печалбата си. Но този ефект ще е ефимерен и най-вероятно ще бъде компенсиран от бъдещата им ценова политика.

Показателно е, че нито протестиращите, нито подкрепящите ги партии (най-вече БСП) са предложили някаква смислена нова политика по отношение на горивата, квази-монополите и прочие. Нито пък протестиращите са разпознали нещо от програмата на БСП като свое искане. В този смисъл протестът изглежда като изблик на нефокусирано, но добре организирано недоволство. Зад организираната част от гражданските усилия очевидно стоят и някои много интересни актьори - от качулките на агитките до автомобилите с руски номера. Неясното недоволство дава възможност за ловене на риба в мътна вода.

Тъй като горивата не могат да са сериозно основание за протест - в крайна сметка световните цени в момента падат и в България така или иначе ще има поевтиняване, подкрепящите недоволството търсят другa причина в ниския жизнен стандарт на българите. Да, тук има какво да се желае, тъй като все още сме на опашката в ЕС по повечето показатели. Но пък доходите растат, бюджетът за догодина предвижда повече социални разходи и по-високи заплати в публичния сектор. А и като цяло сме във възходяща стопанска фаза, икономиката бележи устойчив ръст. Накратко: ситуацията е много по-различна от 2013 година, когато имаше замразяване на доходите и повишаване на цените в резултат от световната рецесия.

Възможна ли е изобщо алтернативна икономическа политика, която да доведе до по-сериозно “разхлабване на колана” в България? Със сигурност може да се опита, но дори и в суматохата БСП да дойде на власт, те едва ли ще направят нещо много по-различно от заложеното в програмата на ГЕРБ. Нещо повече: не е ясно дали подобна алтернативна политика - да речем, прогресивно облагане с квоти до 20-25% - би довела до по-бързо наваксване на разликата между нас и останалите в ЕС. Много е вероятно ефектът да е точно обратен, без да има видимо подобрение на положението на най-бедните. Тоест - тези, които се оплакват, че сме последни, всъщност само биха увеличили различията ни с останалите европейци, без да променят нещо съществено по отношение на уязвимите групи.

БСП са водили смислена икономическа политика единствено по времето на Станишев. Не е без значение, че точно той и неговите съмишленици са сега изолирани в БСП. Радикализмът на Корнелия Нинова е опасна смес от популизъм и чиста демагогия, комбиниран с хомофобски и ксенофобски залитания. Социалистите не изглеждат като партия, която би могла да допринесе за европеизацията на България и за стопанския ѝ напредък.

Президентът Радев също яхна популистката метла и наложи вето на разумна мярка като (скромното) увеличение на данъка върху старите коли. Бъркането на управленска безотговорност със социална загриженост е основният дефект в позицията на левите, който обяснява и подкрепата им за протестите срещу скъпите горива. Подобно поведение не подхожда на партия, която претендира да е смислена управленска алтернатива.

Доклад по време на холера

Ако горивата и жизненият стандарт са лоши аргументи за падане на кабинета, то твърдението, че той трябва да остане на власт, защото се справя добре с корупцията, е направо комично. В ролята на такъв комедиант влезе Европейската комисия с последния си доклад, който сваля мониторинга върху три от шестте наблюдавани проблема. С тенденция след година да свали и другите три.

Този доклад трябва да бъде четен като “вдигане/измиване на ръце” спрямо България. Ние не сме се подобрили особено и това е видимо от текста по отделните теми. Остава и основният дефект - правят се законодателни и институционални реформи, но конкретни резултати все още няма. Това, което го има със сигурност, са множество обвинения (спрямо неудобни и маргинални фигури), натиск върху тях и липса на присъди. Създадена е система в услуга на управляващите, която е опасна за опозицията.

Но докато ние просто не сме се подобрили, други в ЕС - като Унгария, Полша и Румъния - успяха значително да се влошат. А както знаем, в царството на слепите едноокият е цар.

Докладът все пак отбелязва влошаване на медийната среда. Забелязва и атаките срещу съдии. Става дума за Лозан Панов и съмишлениците му, които са подложени на постоянен тормоз от медийната империя на Пеевски. И не само от нея, а и от прокуратура и други “независими” агенции, които се опитват всячески да ги отстранят от длъжност. Това, незнайно как, е останало извън доклада,  заедно със замитането на КТБ под наказателния ни килим, с ЦУМ-гейт и всички останали скандали.

За сметка на това в деня на обявяването на доклада президентът Радев обвини прокуратурата в политическа атака срещу негово назначение в КС. Дали е прав, остава неясно. Но страна, в която държавното обвинение рутинно е подозирано в политически пристрастия, не е образец за върховенство на закона. С мониторинг или без.

Между реалността и популизма

Кабинетът "Борисов 3” има много слабости, а голяма част от тях са свързани с патриотарския му уклон. Правителството все повече се опитва да скрива реални проблеми зад националистически клишета. Когато се почувства силно уязвимо, то измисля ново плашило, за да остане на власт - като пакта на ООН за миграцията например. Зер по-добре е да има нелегална, отколкото уредена и разумна миграция. Но биячите на патриотарския тъпан веднага скочиха върху темата, за да замажат недопустимото оставане на Валери Симеонов в правителството след последните му арогантни изцепки. Това е моделът, който все повече се използва.

Другият голям проблем на „Борисов 3" е, че става дума за управление на ГЕРБ и ДПС, което фаворизира определени медийно-икономически интереси. И те му се отплащат с медиен комфорт. Именно това е “корупцията” в България, а бедата е, че институциите, които се създават, укрепват това порочно срастване на политика и бизнес, вместо да го разграждат. За Брюксел това може и да не е толкова спешен проблем на фона на Орбан, но за България той си е доста сериозен.

През последните години българската политика се превърна в театър, който трябва да прикрива това срастване на конкретни политици с конкретни бизнеси. “Патриотите” са полезни в този театър: те представляват комбинация от прикриващи основната връзка второстепенни актьори и декори в правителството, каквато е и формацията на Марешки. Подобна роля са играли и партии като РЗС, “България без цензура”, а за съжаление и претенциозни политици като “остатъчните” реформатори. Тъжно е, че и сега СДС и някои други десни партии се колебаят дали да не продължат да играят някоя третостепенна роля в този театър. А и кастингът за нови актьори непрекъснато тече. Днес мнозина виждат Слави Трифонов като възможен нов, свеж участник в представлението и затова се натискат да му гостуват - уж ново политическо шоу, но по стар и изпитан сценарий.

БСП също не са алтернатива на този театър - те просто искат да изместят главния герой Борисов, като се сдружат с медийно-икономическите структури около ДПС. Затова се надяват протестите да преминат в стихиен бунт, който да замени ГЕРБ с тях в същата или сходна управленска сглобка (ала Орешарски).

Но на България изобщо не ѝ трябва нов февруари като този от 2013 година. Видя се до какво доведе той. След като поутихнат стихийните искания за “радикална смяна на модела”, “ВНС”, “нова конституция”, “нова избирателна система” и прочие, ще стане ясно, че нечие до болка познато лице се е намърдало в ДАНС или поне дърпа конците там. А след това ще фалира някоя банка…

За да е полезен, гражданският натиск трябва да е насочен към истински политически проблеми. Тогава може да се генерира и позитивна промяна, алтернатива на едно порочно управление. За беда положението в България е такова, че независимо дали правителството падне или остане, здравият разум и рационалната аргументация със сигурност ще се окажат бламирани. А това е опасно, защото на България ѝ предстои важна година, в която ще се решава бъдещето ни в еврозоната, а до голяма степен и в ЕС.