Ако Украйна имаше ядрено оръжие

През октомври 2001 година в Русия беше унищожена и последната украинска ядрена бойна глава. По този начин бе изпълнено едно от основните искания на тогавашното световно движение за мир: още една страна (в случая - Украйна) се беше превърнала в зона без ядрено оръжие. Преди това имаше периоди, в които Украйна притежаваше третия най-голям в света ядрен арсенал, припомня "Ди Велт". Днес много украинци вероятно съжаляват за тази изгубена мощ, допълва изданието.

Ако навремето Украйна не беше спазила договореностите, сключени в годините на Студената война между САЩ и Съветския съюз, и не се беше отказала от ядреното си оръжие, днес тя щеше да разполага с нещо, което определено щеше да плаши Москва. Украйна щеше да може сама да избира към кой политически или военен съюз да се приобщи. И сигурно щеше да е вече член на НАТО. А Путин? Той определено щеше да е много ядосан, но какво от това?

Помислите на Иран и Израел

Цял свят следи със затаен дъх събитията в Украйна, но две страни проявяват особен интерес. Едната от тях е Израел. Публична тайна е, че еврейската държава има ядрени оръжия. Предполага се, че тя разполага с между 75 и 400 ядрени бойни глави. Първите израелски бомби са били готови още през 1967 година, когато Израел спечели една война, която застрашаваше съществуването му - става дума за т.нар. Шестдневна война. Днес израелците разполагат с ракети "Йерихон-III", които - снабдени с една или повече ядрени бойни глави, могат да поразят всяка една цел в Близкия Изток. Имайки предвид, че продължават да живеят със заплахата от унищожение, израелците навярно интерпретират събитията в Украйна по следния начин: 13 години след като се отказа от ядрения си арсенал, Украйна е пред разпад, а съществуването ѝ е заложено на карта.

Случващото се в Украйна следят с особен интерес и в Иран. Ислямската република твърди, че няма програма за производство на ядрено оръжие и че използва атомната енергия само за мирни цели. В същото време обаче цял свят знае, че Иран разполага с тайни инсталации, в които обогатява уран, необходим за направата на атомни бомби. Сред представителите на иранското ръководство със сигурност има и такива, които се обявяват за сделка със Запада и съответно за отказ от атомната програма. Само че събитията в Украйна дават нови аргументи на хардлайнерите, които сега имат съвсем конкретен повод да кажат: ето, вижте какво става с държавите, които се отказват доброволно от ядрения си арсенал. А от това следва, че войната е де факто неизбежна. Израел не може да живее със заплахата, която представлява за него един оборудван с ядрени оръжия Иран. САЩ също нямат никакъв интерес от превръщането на Иран в регионална суперсила, която подкопава всички усилия и договорености за неразпространение на ядрени оръжия. Затова война в Близкия Изток ще има. И въпросът е не дали, а кога, пише Ханес Щайн на страниците на "Ди Велт".

Страхът се завръща

Може би беше твърде наивно да вярваме, че заедно със Студената война ще приключи и ерата на геополитиката, на жаждата за надмощие чрез покоряване на чужди територии, пише по същата тема мюнхенският "Зюддойче Цайтунг". Тази надежда беше най-силна в Европа. Затова и европейците са днес най-силно шокирани от действията на Русия в Украйна. След една "студена" и две световни войни, в които Европа бе разрушена и разпокъсана, геополитиката явно отново се завръща. А заедно с нея се завръща и страхът, посочва изданието.

Поведението на Москва следва именно логиката на геополитиката. Всички територии, които в годините на Съветския съюз бяха оцветени в червено, са днес сини - като знамената на ЕС и НАТО. В този смисъл Украйна е един вид последна крепост на границата със Запада, а и полуостров Крим е "родното пристанище" на руския Черноморски флот. Да защитава тази крепост е пръв приоритет за геостратега Путин - каквото и да му струва това. Дори и рублата да се срине, важното е над Севастопол да се вее руският трикольор, пише Хуберт Ветцел на страниците на "Зюддойче Цайтунг".