Причините за омразата между Израел и Иран
27 юни 2013"Израел е раково образувание, което трябва да бъде премахнато" - тези думи са на върховния духовен водач на Иран Али Хаменей. "Всеки, който води борба срещу ционисткия режим, може да разчита на подкрепа", казва още Хаменей, който е и върховен главнокомандващ на иранската армия. На подобни изказвания израелският премиер Нетаняху отговаря с ясното послание, че Иран и атомната му бомба са заплаха за съществуването на Израел: "Няма да оставя народа си да живее в сянката на постоянната заплаха да бъде заличен от лицето на Земята. Ако се наложи, ще прибегнем до превантивен удар", предупреждава Нетаняху.
Защо обаче двете нации са толкова враждебно настроени една към друга? Още повече като се има предвид, че до 70-те години на миналия век Иран и Израел поддържат много добри отношения. Двете страни си сътрудничат в икономическо, дипломатическо и дори във военно отношение.
Корените на омразата
Враждата между Израел и Иран е обект на едно ново изследване. Негови автори са един израелски и един ирански учен. Гад Яир е преподавател по социология и антропология в университета в Ерусалим. С иранския си колега се запознава на една международна конференция в Европа. Там възниква и идеята за съвместното проучване, което предстои да бъде публикувано. То е озаглавено: "От културната травма до атомната война - обяснения за иранско-израелския конфликт". Изследването ще бъде публикувано без да се споменава името на иранския професор - поради опасения, че ще бъде подложен на репресии.
Двамата социолози стигат до извода, че както Иран, така и Израел страдат от един вид културна травма, чиито корени са някъде в историята им. Интересното в случая е, че нито израелската историческа травма има нещо общо с Иран, нито пък иранската травма има нещо общо с Израел. "Иран се бори срещу унижението, причинено в годините, когато страната е била принудена да се подчинява на външен диктат. Израел пък се бори срещу страха, че може да бъде заличен от лицето на Земята", обяснява израелският учен Гад Яир.
Иран, който някога е бил огромна и могъща империя, се намира векове наред под чуждо влияние. "Монголците на Чингис хан, османлиите, британците, руснаците, американците - всички те са се намесвали по един или друг начин в съдбините на страната", твърди Гад Яир. Така например през 1953 година Западът спомага за свалянето на демократично избрания премиер Мохамед Мосадех, вследствие на което шах Мохамед Реза Пахлави налага тотална диктатура. Към тези исторически унижения сега се прибавят и санкциите, наложени от Запада заради подозренията, че Техеран изработва атомна бомба. Ядрената програма на Иран има всъщност една-единствена цел: да всява страх и по този начин да помогне на Иран да си възвърне силата и суверенитета. С две думи: да върне страната към славните времена на великата Персийска империя. А Израел, като представител на Запада, съюзник на САЩ и окупатор на палестинските земи, неминуемо се превръща в символ на врага, твърдят двамата автори на изследването.
Животът на израелците пък е обусловен от постоянния страх, че ще бъдат унищожени. Религията също не предлага утеха - повечето религиозни празници напомнят за робство, прокуждане и изгнание. В колективното съзнание на израелците са запечатани спомените за погромите от 19 и 20 век - и най-вече за Холокоста. "С вербалните си заплахи и ядрената си програма Иран бърка именно в тази рана", казва израелският учен Гад Яир. А фактът, че политици като досегашния ирански президент Ахмадинеджад отричат Холокоста, разбужда спомена за жестокостите на нацисткия режим. Оттук следва и непреклонната израелска политика, която постоянно изтъква правото на Израел да се самоотбранява. "Никога повече евреите няма да се примирят безропотно със съдбата си", предупреждава Нетаняху.
"Скъпи иранци, обичаме ви!"
Заради своите исторически травми двете нации не са в състояние да си съставят правилен образ за другия. "Призраците от миналото са по-силни от действителните заплахи", казва социологът Гад Яир. За да се намери изход от този омагьосан кръг, международната общност трябва да върне на Иран суверенитета му. Същевременно иранското ръководство трябва да излезе с ясното послание, че признава правото на съществуване на Израел, обобщава Гад Яир.
А как изглеждат нещата отвъд голямата политика? Какво мислят хората в двете държави? На много от тях явно им е писнало да бъдат играчка в ръцете на политиците. Така например през 2012 година израелецът Рони Едри публикува във Фейсбук своя снимка, под която написа: "Скъпи иранци, няма да бомбардираме страната ви. Ние ви обичаме. Предпоставката да се стигне до война е да се страхуваме един от друг и да се мразим. Аз обаче не се страхувам от вас. И не ви мразя. Аз дори не ви познавам". Кампанията имаше небивал успех в социалната мрежа - въпреки появилите се критики, че инициативата била наивна. На подобни упреци Рони Едри отговаря така: "Чрез тази кампания възникна диалог между хората от двете страни. А това определено води до промяна в мисленето. А оттам и до надеждата, че враждебността би могла да бъде преодоляна", казва Едри.
Автор: У. Шлайхер, К. Цанев; Редактор: Д. Попова-Витцел