Арабската съдба

Египетските военни удавиха в кръв и без това слабата надежда за преход към демокрация в страната. Нищо не оправдава убийствата на над 600 души при щурмуването на лагерите на протестиращите и стрелбата срещу невъоръжени демонстранти. Военните показаха, че в името на своите властови интереси са готови да употребят безразсъдно насилие, чиито мащаби напомнят за кланетата на сирийския режим. Обаче този, който вижда Мюсюлманските братя като невинни жертви, не може да разпознае мащабите на опасността, която те предствляват, посочва "Ди Велт".

Мюсюлманските братя целят създаването на мъченици

Ислямистите парализираха обществения живот с въоръжено насилие и публични линчове на войници и полицаи. Те отхвърлят категорично всяко предложение за диалог и отстояват максималистичното си искане за връщане на президента Морси на власт. А сега се опитват да създадат "мъченици", за да продължат курса си на конфронтация, допълва картината на събитията в Египет и списание "Шпигел".

Мюсюлманските братя продължават стратегията си, която вече ги отдалечи от властта. Те искат да наложат волята си на египетското общество с непреклонен абсолютизъм. Мюсюлманските братя се кълнат в демокрацията и искат да я спасят от "превратаджиите". Само че на Запад никой не бива да се хваща на тези уловки. Защото под "демокрация" ислямистите в действителност разбират формирането на политическия и обществен живот по законите на монолитно-авторитарния ислям. Според тяхната идеология, волята на народа е изпълнена само при положение, че се покрива с формулираната от тях самите божия воля, четем в "Шпигел". А "Ди Велт" добавя: Как би изглеждала тяхната религиозна държава, можем да видим в Газа, където с терористични похвати управлява едно разклонение на Мюсюлманското братство - Хамас.

Тъй като голяма част от египетското общество осъзнава тоталитарната заплаха, военните могат да разчитат на мандат за действията си от мнозинството египтяни. Въпреки последната кървава баня. Мюсюлманското братство обаче е достатъчно силно, за да може да бъде неутрализирано само с голо насилие. Ето защо затъването на Египет в гражданска война или в състояние на неуправляема държава става все по-вероятно.

Западът може само да гледа безпомощно

Вместо да концентрират усилията са в подобряване на катастрофалното икономическо положение, военните и преходното правителство трябва да се настроят за дълга и уморителна битка за власт с Мюсюлманските братя. А Западът може само безпомощно да наблюдава развитието. С политиката си на ненамеса в Сирия, САЩ окончателно загубиха водещата си роля в Близкия Изток. И никой от политическите актьори в региона вече не ги взема насериозно.

От две години и половина администрацията на Обама и европейците бездейно наблюдават боевете в Сирия. В същото време те оцениха напълно погрешно развитието в Египет - дълго време Вашингтон залагаше на "умерения ислямизъм" на Морси и пренебрегваше потенциала на съпротивата, която доведе до народното въстание срещу управлението на Мюсюлманските братя. Западът реагира противоречиво на свалянето на ислямисткия президент. Така от една страна той стана адвокат на демократичните права на Мюсюлманските братя, но от друга не зае ясна позиция по отношение на военните. В резултат Западът си навлече омразата и от двете страни на барикадата. Дори средството за натиск - военната помощ от 1,3 милиарда долара, с които САЩ искаха да контролират генералите в Кайро - вече не играе никаква роля. Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив са готови да отпуснат тези средства, ако американците спрат кранчето на египетския режим. Реторичните апели на Запада за отказ от насилие останаха нечути. Както в Сирия, така и в Египет.

Провалът на Запада

Западният свят е изправен пред провала на собствената си близкоизточна политика. Равносметката за промените на Арабския полуостров е разочароваща. Войната в Сирия продължава. Нейните метастази обхванаха Ливан и Ирак, където отново пламна конфликтът между сунити и шиити. А Ал Кайда отново надига глава. Либия е дестабилизирана от неконтролираните действия на въоръжените милиции. Конфликтът между управляващите ислямисти и светската опозиция в Тунис се изостря. Целият арабски свят е единен само в омразата си към изконния враг Израел.

Арабският свят не разви никакви други ценности отвъд националния и религиозен фанатизъм, върху които да изгради обществения си ред. Това, което наблюдаваме там, далеч не е "демократична революция". Това е насилствено търсене на опорни точки за един нов обществен договор.

Търсене, което може да продължи години, ако не и десетилетия, пише още "Ди Велт".

АГ, ДВ, ШпО/К. Цанев; Редактор: Е. Лилов