Арменците победиха - но трябва много да внимават. Ето защо

Който смята, че идеите на демокрацията и свободата са се изчерпали и бъдещето принадлежи на авторитарни деспоти, нека погледне към Армения. За няколко седмици едно народно движение в малката южнокавказка страна издигна на власт един опозиционен депутат, който се превърна в народен трибун. Мирният протест на Никол Пашинян разчиташе на активното гражданско общество. То изля недоволството си от корупцията, шуробаджанащината и наглата маневра на дългогодишния президент Серж Саркисян, който искаше да продължи да управлява като министър-председател с неограничени правомощия. Десетки хиляди арменци изпълниха площада на Републиката в столицата Ереван. Натискът на населението първо принуди Саркисян да подаде оставка, а на 8 май управляващата партия на републиканците беше принудена да избере Пашинян за министър-председател след проведената генерална стачка.

Еуфорията и очакванията са големи. Както и съпротивата. Никол Пашинян не се умори да изтъква вътрешноарменския характер на протестите. Този сигнал е отправен към Русия, раздразненият закрилник на Армения , който е разположил хиляди войници в страната. Същевременно Русия продава оръжия на заклетия враг на Армения - Азербайджан, с когото Ереван спори за региона Нагорни Карабах. Пашинян често повтаря, че протестите нямат никакъв "гоеполитически контекст", разграничавайки се от украинската революция от 2014 година. Тя избухна вследствие на отказа на бившия президент да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. През 2013 година Саркисян също се поддаде на натиска на Русия и включи страната си в Евразийския съюз. Депутатът Никол Пашинян отправи остра критика и се противопостави на решението на Саркисян. Но в новата си роля той разбра, че нищо няма да стане без толерирането от страна на Русия.

Армения е зависима от Русия не само във военно отношение, а и в икономически план. Електро- и газоснабдяването са в ръцете на Москва. Затова министър-председателят Пашинян благодари за "балансираната позиция" на руския президент Путин по време на срещата на Евразийския икономически форум в Сочи и потвърди "стратегическия съюз" с Русия.

Кремъл е силно раздразнен 

Революцията срещу корупцията и изборните манипулации в старата сфера на господство буди подозрения в Кремъл. Мирният демонтаж на републиканската партия обаче противоречи на посланията, които отправя Кремъл към собственото си население. Оттам твърдят, че протестите са режисирани от Запада, водят до насилие и хаос и са безсмислен риск. А основният критик на Путин - Алексей Навални приветства "кадифената революция" в Армения. Изглежда, че резервите на Путин спрямо новия премиер са големи. Пашинян тъкмо беше избран за премиер, и московските контрольори на хранителните продукти се оплакаха от арменските зеленчуци. А задачите пред Пашинян и бездруго са достатъчно големи. Той обеща да се бори срещу корупцията, бедността и монополите, които парализират икономиката и обогатяват само малцина избраници. Пашинян иска да реформира избирателното право, за да се предпази от фалшификации в полза на старата управляваща партия. Новият министър-председател може да разчита на подкрепата на населението. Само че в избрания миналата година с обичайните манипулации  парламент, той води едно малцинствено правителство. Не е ясно дали и кога може да предизвика нови избори.

Дълготрайният конфликт около Нагорни Карабах също може да ескалира. Още в деня след избирането му Пашинян посети Нагорни Карабах.  Той се стреми да постигне международно признание на "републиката". Призова Баку да проведе преки разговори с ръководството на Нагорни Карабах и вижда място за компромиси само ако бъде гарантирано правото на самоопределение на карабахските арменци. А това не намирисва на разведряване. Минската група на ОССЕ под руско-американско-френското председателство предлага един възможен път. Нейните "Мадридски принципи" от 2007 година обхващат референдум за населението на Нагорни Карабах при същите етнически пропорции, каквито преди избухването на конфликта през 1988 година. Предвиждат правото на завръщане на бежанците и прокудените, както и връщането на още окупирани от арменците територии на Баку и международни миротворчески сили. Добре, че ЕС и Армения са свързани със споразумение за партньорство. Върховната представителка на ЕС за външната политика Могерини поздрави новия арменски министър-председател и подчерта, че мирното уреждане на конфликта за Нагорни Карабах има висш приоритет. По-добре би била една нова международна мирна инициатива.

Фридрих Шмит, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main