Балкански проблеми
1 юли 2013
Балканските страни - били те еврочленки или не - имат купища проблеми. Достатъчно е да споменем дори само дългогодишната криза в Гърция и последните протести в България. Но нека да вървим поред. Да започнем с най-младата еврочленка Хърватия - на 1 юли тя се присъедини към Общността. Мнозина сe опасяват, че тя ще бъде следващото проблемно дете на ЕС, което ще му струва милиарди. Други пък я възприемат най-вече като националистическа и корумпирана държава.
Трудните деца България и Румъния
Корупцията обаче не е в никакъв случай само хърватски проблем. Тя трови и живота в България. Но тя далеч не е единствената грижа на страната, присъединилата се към ЕС през 2007 година. През последните дни България ври и кипи - покрай нестихващите протести срещу правителството на Орешарски, което заработи едва в края на май, страната се оказа в задънена улица. Всъщност проблемите ѝ не са от вчера. Още през първата година от европейското ѝ членство Брюксел спря 500 милиона евро финансови помощи от европейските фондове поради незаконно присвояване и машинации при усвояването на средствата. Освен това ЕС остро критикува недостатъците в правосъдната система и борбата срещу организираната престъпност.
В случая с Румъния, която също се присъедини към голямото европейско семейство през 2007, Брюксел се сблъсква с подобни проблеми - слабости в правосъдната система и корупция. ЕС поне може да се похвали като добър арбитър. Под натиска на Брюксел социалистическият премиер Виктор Понта и консервативният президент Траян Бъсеску прекратиха ожесточените си спорове, които бяха парализирали цялата държава. Миналата година обаче ЕК се видя принудена да блокира милиардни помощи за Румъния заради съмнителни практики, прилагани при усвояването на парите. Същевременно Румъния се нарежда на последно място в ЕС по усвояване на средства от европейските фондове - от 2007 година насам страната е усвоила едва 12 процента от полагащите ѝ се пари.
Докъде стигнаха кандидатките за еврочленство?
Не само еврочленките обаче създават главоболия на ЕС. Албания, Черна гора и Македония също чакат пред портите на Общността, а със себе си те носят редица проблеми. В Албания, която подаде молба за членство преди четири години, наскоро се проведоха парламентарни избори. Те протекоха доста оспорвано. Пред избирателните секции имаше престрелки и експлозии. Един човек дори загина, а други двама бяха ранени. Същевременно политическите противници взаимно се обвиняваха в манипулации на изборите, а резултатите бяха обявени едва три дни по-късно, макар че трябваше да бъдат преброени само 1,7 милиона бюлетини. ЕС обаче окачестви вота като успешно издържан изпит за демократична зрялост.
Съседната Черна гора, в която съмнителни олигарси направиха големи инвестиции, минава за руско предмостие. Критиците пък обичат да я наричат "частната държава на премиера Джуканович". Въпреки всичко това малката страна вече започна преговори за присъединяване към ЕС.
Кандидатът Македония може само да мечтае за преговори. Съседна Гърция блокира започването им, въпреки че страната изпълнява всички критерии - Атина продължава да настоява Македония да смени името си, за да се избегне объркването с едноименната гръцка провинция. Не е ясно кога ще се изясни този спор.
Сърбия също се стреми към членство в европейското семейство. На последната среща на Европейския съвет лидерите на страните от Европейския съюз са взели решение да дадат "зелена светлина" за започването на преговори за членството ѝ, които да започнат през януари 2014 година. Основна предпоставка за започване на преговори със Сърбия бе подписването на споразумение между Белград и Прищина за нормализирането на отношенията между двете съседни страни.
Босна и Херцеговина пък е единствената страна наред с Косово, която не е подала официална молба за членство в ЕС. Поради споровете между живеещите в страната бошняци, сърби и хървати обаче Босна на практика е неуправляема. Преди няколко дни словакът Мирослав Лайчак, който е върховен представител на ЕС в Босна, дори заплаши изпокараните политици с налагането на принудителни мерки от страна на Брюксел.
АГ, ДПА, ТБ, КЛ, К. Цанев/Редактор: М. Илчева