Балканският маршрут уж е затворен...

Пристигайки на остров Хиос, Мохамед е наясно, че няма лесно да стигне до Западна Европа. Но 27-годишният се надява да се сбъдне мечтата му. Така поне са му обещали каналджиите. Реалността обаче е друга. През септември Мохамед най-сетне стига до Атина. Той е бедуин от Кувейт и е без гражданство. Избягал е от страната заради дискриминацията срещу бедуинското малцинство. Той може сравнително лесно да получи убежище на остров Хиос, но би трябвало да чака месеци, ако не и години на острова.

Споразумението за бежанците между ЕС и Турция предвижда бежанците да останат на съответния остров, докато бъдат проверени техните молби за убежище. И само тези, които получат убежище, получават право да преминат в континентална Гърция. Затова Мохамед решава да не подаде молба за убежище на острова. Плаща 800 евро на един сириец, който вече е получил убежище, и който има голяма външна прилика с Мохамед. С неговите документи той успява да си купи билет до Атина.

В Атина Мохамед чака указания от каналджията. Той се надява, че ще продължи пътуването си към Италия Мохамед разказва, че неговият каналджия създал цяла мрежа от контакти по протежение на балканския маршрут. Местни хора, бежанци и мигранти работели за него. Мохамед, заедно с други бежанци, се придвижил нелегално до границата с Македония, която прекосил укрит в един ТИР.

"Много се страхувах. Камионът беше препълнен с мъже, жени и деца", разказва Мохамед. В Македония той се укрива два дни в една къща край границата със Сърбия и чака нови указания. "В тази къща имаше хора отвсякъде. Всички бяха пристигнали по същия маршрут. През цялото време, докато бяхме там, нямаше нищо за ядене", казва Мохамед. "В схемата участваше и една жена от Македония. Вероятно беше собственичка на къщата. След това продължихме към Белград", продължава разказа си Мохамед.

Хиляди бежанци по балканския маршрут

По данни на „Фронтекс“, много хора продължават да се опитват да стигнат до Западна Европа с помощта на каналджии, въпреки че балканският маршрут е официално затворен.От януари до октомври 2017 година граничната служба „Фронтекс“ е заловила 9 964 души, повечето от които от Афганистан, Пакистан и Ирак. По данни на ООН, само през първите две седмици на ноември в Сърбия са пристигнали 307 бежанци. Повечето от тях са преминали по маршрута през Турция и Гърция или през България.

22-годишният афганистанец Ядали и 19-годишният Ахмед от Пакистан от две години насам се намират в малкия град Шид на сръбско-хърватската граница, без да могат да продължат нататък. И двамата са опитвали многократно да стигнат до някоя държава от ЕС, но без успех. "Три месеца бях в Турция, три месеца - в България. Няколко пъти ме връщаха обратно от Словения и Хърватия. Бях в три различни бежански лагера в Сърбия. Постоянно се опитвам да премина сам границата, защото нямам пари за каналджии", разказва Ахмед.

Подобна е ситуацията и на Ядали. Успял е да се добере до Унгария, обаче бил арестуван и след шест месеца върнат обратно в Сърбия. Бежанците в Шид се опитват постоянно да прекосят границата, скрити в ТИР-ове или във влака. Но полицията контролира камионите редовно. Частни охранителни фирми патрулират по гарите. Бежанците споделят, че каналджиите им искат между 300 и 1 000 евро, за да ги прехвърлят през границата. А тези, които имат повече пари, плащат по няколко хиляди евро на някой местен таксиметров шофьор, за да ги прекара през границата. В цената е включен и подкупът за граничарите.

В очакване на повикване

Мохамед също не може да напусне Сърбия. В Белград той чака обаждане на каналджията, на когото ще трябва да плати 4 000 евро. Мохамед обаче няма друг избор освен да му се довери. Мохамед прекарва времето си заедно с други бежанци от различни страни. Мнозина говорят арабски. Изглежда, че всички те очакват само едно: телефонно обаждане с думите: "Продължаваме към ЕС!" Мохамед е оптимист. "Всеки ден си повтарям, че никой не може да ме спре и ще стигна до Испания. Това е моята цел. Искам само да имам паспорт, за да имам същите права, както другите. Това е всичко!"