Бебета "на зелено"

„Кончетата са продадени“ - така били кодирани съобщенията за продажбата на новородени от ромските гета, казва журналистката Лалка Кипрова, разследвала тайната около първите „инкубатори“ за пеленачета. Разказите на майките по правило са оплетени. „Не съм продавала бебето си“ - твърдят повечето от тях. Това документират през миналата година докладите, които българските социални служби предават на съда в Гърция. В докладите пише, че по правило майките са на възраст между 15 и 40 години. Обикновено към шестия месец тръгват „на турне“ в Гърция.

Майките-фантоми

От порутените къщи в Айтос, Карнобат, Камено, Рудник, Славянци, Бургас или Варна родилките попадат в частни домове или в болници в Ламия, Солун или Атина. Покривът е осигурен от гръцки медицински сестри и лекари. Обичайно в процедурата се включват и адвокати. Майката подписва документ пред гръцки нотариус, с който удостоверява, че дава детето си за осиновяване и се връща в България. Бебето остава в Гърция.

В България трафикът на бременни жени с цел продажба на новородените им е записан в Наказателния кодекс като престъпление през 2006 година. Българският съд вече се е произнасял с присъди за незаконна търговия с бебета. В началото на тази година Апелативният съд във Варна потвърди ареста на ключова фигура в трафика на бебета. Мрежата на 49-годишната Величка Андонова - кака Виче - набирала майки от бедни семейства за гръцкия град Ламия. Съвместната спецоперация "Бебетата" на българските и гръцките служби разкрива, че 20 жени са били склонени да родят в Гърция и да продадат децата си срещу обещанието, че ще им бъдат изплатени 2 500 евро.

Защо точно Гърция?

Защото гръцкият закон за осиновяванията е либерален, казва експертката по международни осиновявания Миглена Балтаджиева. Според регламента в Гърция, когато едно бебе се роди, е достатъчно някой мъж да го припознае в болницата, за да стане детето гръцки гражданин. Майката от своя страна оставя бебето си на подписалия се за баща. Няколко месеца по-късно отново е в Гърция, за да се откаже напълно от детето си.

Българското законодателство също има пробойни, твърдят юристи. То не изисква от бременните, които напускат страната, какъвто и да било медицински преглед. И още: българският Наказателен кодекс преследва продажбата на новородени бебета, но само при установяване на престъпната група, която се занимава с посредничество. А когато чужд гражданин припознае новороденото дете като свое, на практика е невъзможно да се установи престъпление.

Повечето бременни жени участват в незаконния експорт, защото семействата им са потънали в дългове и мизерия. Изпадналите в безизходица се опитват да се преборят с кризата, продавайки детето си след раждането му. Според Ролф Видмер, директор на Международната социална служба в Женева, причините, които карат българските граждани да се поддават на трафика на хора, са не само икономически. Влияние оказват също така липсата на образование и социален опит, на морални и семейни ценности, както и етническата дискриминация.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Б. Михайлова