Бежанецът като враг
11 март 2020Смущаващи сцени от Гърция достигат до нас през последните дни: за да спрат напиращите към Европа бежанци и мигранти, силите за сигурност използват сълзотворен газ на гръцко-турската граница. По тъмно граждански патрули обикалят региона, за да търсят чужденци, успели да се пробият барикадата. Жителите на остров Лесбос пък се опитват да прогонят от бреговете си лодките, пълни с мигранти. А недалеч от добилия печална слава бежански лагер в Мория радикални десни организации тормозят представители на неправителствени организации и бият журналисти.
Пет години след първата голяма бежанска криза Гърция показва на чужденците тъмното си лице – лицето на омразата. Времето на прочутия пекар от остров Кос, който посрещаше мигрантите с безплатен хляб, е отминало.
"Асиметрична заплаха" за Гърция
След щурма на отчаяните на североизточната граница на Гърция, мотивирани от решението на президента Ердоган да отвори турската граница, страната сякаш е изпаднала в предвоенна треска. Дори председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се почувства длъжна да апелира за умереност от страна на гръцките сили за сигурност по поречието на река Марица.
Отговорността за настоящата ситуация носи консервативното правителство на иначе модерния премиер Кириакос Мицотакис, който още в началото наложи остър курс в миграционната политика. Неговият говорител Стелиос Петсас заяви, че страната е изправена пред „асиметрична заплаха“. Целенасоченото използване на военна терминология донесе кардинална промяна и само за една нощ проблемът с мигрантите в Гърция се превърна в проблем със сигурността. Това рефлектира и на общата нагласа: социалните мрежи, известни като всичко друго, но не и бастион на политическата коректност, произвеждат неспирно расистки коментари срещу чужденците, в това число и под публикациите на „Дойче веле“ по темата.
Пет години след 2015-а можем да констатираме, че Гърция не успя да се справи с предизвикателството в лицето на 110-те хиляди мигранти, живеещи на територията на страната. Въпреки позитивните нагласи на голяма част от населението в началото. И въпреки стотиците милиони, които отпусна Брюксел. Сигналите, че с европейските пари се злоупотребява, така и не доведоха до разследвания. Нито ефективността на разглеждането на молбите за убежище беше подобрена, нито се проведе широка дискусия за възможната интеграция на мигрантите в гръцкото общество. Управлението в Атина, без значение от партийната окраска, игнорира апелите на островите Лесбос, Кос и Самос.
Островите понасят цялата тежест
Местните общества на островите нямаше сами да се справят с комплексната ситуация, която новопристигналите създадоха. Бежанският лагер Мория на остров Лесбос се превърна в гето на отчаяните. Една ситуацията, която само подхранва расизма, който виждаме днес.
„Всички да си ходят“, казва мъж от Лесбос пред ДВ. „Нека се върнат в страните и си и по-късно, когато ситуацията при тях се подобри, да дойдат като туристи. Тогава ще са добре дошли при нас“, добавя той.