"По-добре да бяхме умрели още по пътя"

Тя е избягала със семейството си от войната в Йемен. След дълго и опасно пътуване през Егейско море Амал попада на остров Лесбос. Младата жена мисли, че тук ще получи свободата, към която се стреми. Вместо това попада в бежанския лагер Мория. Той прилича на затвор под открито небе. Амал го описва като ад на земята.

В лагера Мория в момента са настанени над 7 000 души при капацитет да поеме 3 100 човека. Високи стени, опасани с бодлива тел, отделят центъра на лагера от околния палатков град. Условията в лагера не отговарят на никакви международни стандарти. Хората са принудени да чакат с часове на дълги опашки, за да получат нещо за ядене. Тоалетните и душовете са мръсни, а отходните води се стичат надолу по улицата. Насилието се е превърнало в ежедневие.

Последният доклад на Амнести интернешънъл описва изпитанията, на които са подложени жените и момичетата в гръцките бежански лагери. Правозащитниците обръщат внимание на това, че препълнените лагери представляват опасност най-вече за жените и младите момичета. На тях им е много по-трудно, отколкото на мъжете. Амал станала свидетелка на това как един мъж пребил млада жена. Нападението било извършено пред очите на гръцки полицаи, които обаче не предприели нищо. Накрая виновна се оказала жената, защото "била "флиртувала с мъже".

По-добре мъртва, отколкото тук

"Условията за жените в лагера Мория са непоносими. Дори ходенето до тоалетна крие опасности", разказва Амал. Макар мъжете да нямат право да се приближават до женските тоалетни, мъже все се навъртат около тях. Наскоро една от приятелките на Амал била тормозена в близост до тоалетните от някакъв по-възрастен мъж, но момичето успяло да се отскубне и да избяга. "Понякога си мисля, че може би щеше да е по-добре да се удавя в морето. Обикновено не се плаша лесно. Но сега ме е страх, че никога няма да се измъкна оттук", казва младата жена.

Амал настоява да остане анонимна, защото се говори, че ако някой се изкаже лошо за лагера, това не остава незабелязано от властите, които обработват молбите за убежище. Всеки от обитателите, с когото разговаряхме в лагера, потвърждава това.

Сомайех от Афганистан също не може да каже нищо добро за лагера Мория. Тя е благодарна, че вече не живее в него, а в лагер, организиран от доброволци за застрашени бежанци. Гласът ѝ трепери, когато разказва своята история: следвала в университета, а след като се омъжила, съпругът ѝ я принудил да се откаже от следването си. "В Афганистан мъжете са всевластни. Нямаме никакви права и не можем да сторим нищо срещу това", казва младата афганистанка. 

Живот в патриархат

Сомайех смята, че Европа може лесно да реши проблемите на прокудените жени. "Европа трябва да дава знания на бежанките, трябва да им разяснява какви права имат. Това дава самочувствие. Европа обаче трябва да им даде и сигурност", допълва тя.

Дори генералният секретар на Амнести интернешънъл Куми Найду, който е свикнал да вижда такива картини, е шокиран от видяното при последното му посещение в лагера Мория. Същевременно той е силно впечатлен от силата на жените, когато са поставени в такава тежка ситуация: "При толкова много сексуални посегателства и насилие, жените са особено раними. От друга страна те запазват способността си да оцеляват в такива ситуации и и да търсят решения. А това изисква голяма доза емоционални и духовни съпротивителни сили", казва Найду за ДВ.

Амал е една от тези силни жени, за които говори той. "Моят живот е на дъното на едно езеро в Иран, където загубих всичките си документи", казва тя. Но това не я спряло. Когато бъде одобрена молбата ѝ за убежище в Гърция, иска да се върне отново на остров Лесбос - в лагера Мория. Иска да помага на други бежанки също да намерят сили да се борят срещу несправедливостите.

*Имената на бежанките, както и всичко, което би могло да разкрие тяхната самоличност, са променени.