Бежанци: "Не искаме обратно в Турция!"

В приемния лагер Каратепе на остров Лесбос и в регистрационния център Мория се разнесе мълвата, че бежанците ще бъдат прехвърлени в Кавала, Северна Гърция. На пристанището в Митилини огромният ферибот "Е. Венизелос" очаква вече своите пътници - пасажери против волята им. Хората се страхуват, че ще бъдат върнати обратно в Турция, което би сложило край на тяхната одисея към Европа.

С дете на ръце микробиоложката Ноур от Дамаск се опитва да научи от кмета на Лесбос, Спирос Галинос, каква ще бъде съдбата им. В очите ѝ се чете страх. Той я уверява, че се подготвя прехвърлянето им в Кавала. Сириецът Махмуд, придружаван от жена си и трите им деца, казва на дружелюбния кмет, че на всяка цена трябва да отиде в Атина, където го чакала останалата част от семейството. Дори показва закупените билети за идната сряда. Спирос Галинос го успокоява, че ще замине за Атина.

Въпреки уверенията на местните власти, много бежанци отказват да се качат на ферибота, който отплава полупразен от пристанището и по непонятни причини акостира в пристанище край Атина, а не в Кавала или Турция.

"Не хората, бомбите са виновни"

Всички са объркани. Не са известни и подробностите в споразумението между Брюксел и Анкара. При това властите на остров Лесбос се постараха през последните месеци да изградят структури за регистрация и подслон на бежанците. След като миналото лято в района на главния административен център на острова, град Митилини, 30 хиляди бежанци живяха в палатки, властите решиха да изградят временни лагери, оборудвани със съвременни санитарни възли и детски площадки.

На остров Лесбос работят над 180 хуманитарни организации. Около 2 000 доброволци от различни страни се грижат за реда при обслужването на бежанците. "От самото начало ни беше ясно, че нашите гости, бежанци или мигранти, са жертва на войната и ние трябва да се грижим за тях. Проблемът не са хората, а бомбите, които разрушават техните къщи. За съжаление има политически решения, които наказват жертвите. А ние искаме да ги закриляме", казва кметът Галинос в отговор на въпрос за затварянето на балканския маршрут.

Бреме за обществото

Въпреки икономическата криза, жителите на остров Лесбос се грижат за бежанците. Почти една трета от тях са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия, потърсили убежище в района през 1922 година. Въпреки това ежедневната драма на блокираните на острова бежанци е бреме за обществото. Почти никой от местните хора не вярва, че споразумението между ЕС и Турция ще успее до ограничи бежанския поток дългосрочно. Откакто споразумението е сключено, всяка нощ на острова акостират по десетина препълнени лодки с бежанци. До понеделник на обяд на острова са пристигнали повече от 1600 нови бежанци, съобщиха от гръцката мигрантска служба (Somp). Дори вече има и двама загинали.

Постепенно Лесбос се превърна от курортен в бежански остров с непредвидими последици за туризма. Резервациите за това лято са намалели с 80 процента. А от туризъм тук се прехранват безброй семейства. Само в Митилини хотелите са препълнени. Никой не знае как ще се развият нещата -дали ще започнат да пристигат по-малко бежанци или наистина нелегалните мигранти ще бъдат връщани в Турция. Хората се опитват да се адаптират към новата ситуация. Някои дори вярват, че малка част от бежанците може да се интегрира на острова. Неслучайно някои от ресторантите са окачили табели с информация за арабските си посетители, че сервират и ястия без свинско.