Без илюзии за Бразилия

"Потвърждавам обещанието си да изградим общество без дискриминация и разделение", заяви Жаир Болсонаро при встъпването си вчера в длъжност като 38-ия президент на Бразилия. Нека обаче не се заблуждаваме - крайнодесният политик, бивш военен и дълго време търкал последните банки в Камарата на депутатите, за когото през октомври 2018 г. дадоха гласа си над 55 на сто от бразилските избиратели, в никакъв случай не е вече зрял държавник. Точно обратното дори.

Пред Конгреса, много гости от чужбина и близо 100 хиляди привърженици Болсонаро произнесе една реч съвсем в духа на предизборната си кампания: от този ден бразилският народ започва да се отърсва от социализма, увери той. В неговия свят социалистите, наричани още комунисти или марксисти, са всички онези, които му противоречат, и на които - с божията помощ - той щял да попречи да унищожат християнския свят.

Грабителски капитализъм и клиентелизъм

Бразилия обаче никога не е била управлявана от такива зловещи сили. Дори Партията на труда, управлявала страната от 2003 до 2016 година, не посмя да премахне старите привилегии на елитите. Именно на комбинацията от грабителски капитализъм и икономика на клиентелизма Бразилия дължи това, че е сред страните в света с най-големи социални неравенства. Дали Болсонаро разбира това и дали като президент ще предприеме нещо срещу тези неравенства, не стана ясно от двете му встъпителни речи, посрещнати с толкова овации.

Откакто Бразилия се върна към принципите на демокрацията в средата на 1980-те години, Болсонаро е първият президент, стоящ на още по-десни позиции от силно консервативния Конгрес. Ето защо наблюдателите очакваха той да смекчи тона и да се придвижи към политическия център. Но тези очаквания не се оправдават. По-скоро Болсонаро ще се държи като политическия си идол Доналд Тръмп и ще поеме курс на конфронтация с Конгреса. Обезпокоителен във всеки случай е фактът, че много депутати не присъстваха на церемонията по встъпването в длъжност на президента.

Бразилия обаче не може да си позволи подобни блокади. Държавата, отделните щати и общините се намират пред финансов колапс и президентът трябва да вземе спешни мерки. "Икономиката, глупако": ако Болсонаро допусне икономиката да се срине, и с неговото президентство ще бъде свършено. Въпреки дупките в бюджета, Болсонаро обеща облекчения за бизнеса и работниците. Как точно обаче ще стане това, засега не е ясно.

Без изгледи за помирение

Освен това Болсонаро се закани на политическите си опоненти. За извършения в началото на септември атентат срещу него той обвини съмнителните "врагове на отечеството, реда и свободата". Следователите обаче смятат, че атентатът е извършен от един, при това - психически разстроен човек; няма никакви признаци за политически мотивиран акт и в него да са замесени политически противници на Болсонаро.

Явно той не търси помирение с опозицията. Речта си Болсонаро завърши с известния си лозунг: "Това е нашето знаме и то никога няма да бъде червено" - очевидно по адрес на левите партии. Но той не спря дотук: странната му добавка изненада и озадачи политическите наблюдатели: "То може да се оцвети в червено само ако се наложи да пролеем кръвта си, за да си остане то зелено и жълто".