Безделниците на България

Това, за съжаление, не е единственият печален рекорд. Рекорден е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни. Тази издръжка се равнява на близо 3,5 процента от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размера на помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми - над 3 милиарда лева.

Да си тарикат в България

Около 260 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не правят абсолютно нищо - нито учат, нито работят, нито стажуват. Те съставляват почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия. „Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка“, казва в тази връзка социалният антрополог Харалан Александров. И добавя: „Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите  синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да „ударят келепира” с някоя далавера, вместо да „киснат” на работа за няколкостотин лева месечно“, казва Харалан Александров. Според него у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения“ обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: “Вземи колкото можеш - сега и веднага!“.

"Гледаме си кефа"

Около 60 хиляди от нищонеправещите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица. Официално тя се оценява на около 30 процента, но реално достига 80-90 на сто. „Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма - порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади „чичковци“ започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се „циганизират“. Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път“, твърди Александров. Той е потресен от срещата си с млади българи в казанлъшкото село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си „гледали кефа“. Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.

Новите лица на българското безделничество

Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70 на сто от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50 на сто. Делът на неквалифицираните сред младите „безделници” е също по-висок от средните за Евросъюза стойности.

96 на сто от анкетираните трайно безработни твърдят, че биха могли веднага да започнат трудова дейност, но никога не са имали такова желание. В Германия делът на подобни „безделници по убеждение” е едва 30%. Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях. За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал  зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто. „Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил - важно е за какво те бива“, казва социалният антрополог Харалан Александров. „Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука - това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на лузърите. Наричаме ги „обезкуражени”, но това въщност е нелогично. За да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че  много  от  „обезкуражените“ никога не са го притежавали“, обобщава Харалан Александров.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел