Безогледното прахосване на храна

Около 830 евро струва храната, която едно средностатистическо британско семейство изхвърля годишно. Само доставчиците и клиентите на най-голямата британска верига супермаркети "Теско" изхвърлят годишно 60 000 тона хранителни продукти - факт, който накара фирмата да се замисли как да сложи край на това разхищение. Така например "Теско" вече не предлага акции "Купи три, плати две" и се погрижи да намали размера на опаковките. Освен това от фирмата възнамеряват да предложат на купувачите съвети за по-доброто съхранение на продуктите.

При това проблемът с огромните количества изхвърляна храна съвсем не е само британски - той е глобален и решението му би трябвало да се търси на всички нива, казва Дивин Нийе от Организацията на ООН за прехраната (ФАО).

Предимството на малките порции

"Най-напред трябва да се наложи убеждението, че прахосването на храна представлява проблем. Тоест - трябва да започнем с потребителите", посочва Дивин Нийе. И дава конкретни примери - порциите да са по-малки, да се намери начин за оползотворяване на отпадъците, покупките да се планират в по-дългосрочен план, а ненужната храна да бъде предоставяна на нуждаещи се хора.

Но не само потребителите трябва да променят отношението си към хранителните продукти. Така например в много страни аграрната политика е насочена към това да стимулира селските стопани да произвеждат повече, отколкото се потребява. "Освен това технологиите ни са несъвършени", смята Нийе. Според нея трябва да се намерят начини за намаляване на загубите по веригата - например чрез нови технологии, които биха могли да удължат трайността на храните.

Гориво от моркови

Германската фирма "ReFood" е разработила технология, благодарение на която от изхвърлените храни може да се извлече допълнителна полза. Фирмата събира хранителните остатъци, натрупали се в магазини и ресторанти, и ги трансформира в енергия.

В Германия предприятията, които работят с хранителни продукти, са задължени по закон да се погрижат и за изхвърлянето на храните, посочва Николас Бой от "ReFood". Тези остатъци не могат просто така да бъдат откарани на сметището, защото там те започват да гният и да отделят метан. Идеята на "ReFood" е именно рециклиране на излишните хранителни продукти - от картофите и морковите например се произвежда биодизел или биогаз. Както посочва Бой, процесът е сложен и изисква подробно планиране: "Отпадъците трябва най-напред да бъдат раздробени и сортирани. След това се загряват до 70 градуса, за да бъдат унищожени бактериите в тях. И едва тогава биомасата се насочва към инсталациите за биогаз".

Но усилията си струват - наред с енергията, която се произвежда по време на процеса, хранителните остатъци служат и за производството на органична тор.

Контрасти

Колкото и да е смислен този подход, поне засега той може да се прилага само при тези продукти, които се изхвърлят от големите фирми - частните домакинства са изключени от схемата. А именно те са най-големите производители на хранителни отпадъци.

"Трябва да се промени системата като цяло", препоръчва Бой. Според него боклукът на частните домакинства може да се намали само тогава, когато политиците приемат закони за рециклирането на хранителните продукти.

Германия беше първата страна в Европа, която задължи производителите на храни да положат специални грижи за тяхното изхвърляне. Франция последва германския пример и през 2012 година прие закон за правомерното изхвърляне на хранителните отпадъци. Сега остава да се види какво ще предприемат останалите европейски държави, казва Дивин Нийе. И добавя: "Крайно време е нещо да се случи, защото става дума за прахосване на храна, която някъде другаде по света би могла да спаси хората от глад".