Битката за едно извинение
6 септември 2013През 1995 година, по време на войната в Босна, мюсюлманският анклав Сребреница е поставен под защитата на батальон холандски сини каски под егидата на ООН. На 11 юли 1995 анклавът е щурмуван и превзет от сръбските войски, командвани от генерал Младич. Холандските сини каски се оттеглят от позициите си без бой и оставят хиляди босненци без всякаква защита. Впоследствие в Сребреница започва масово клане, при което са избити около 8 000 босненски мюсюлмани, в това число и деца. Не успяват да се спасят дори малцината босненци, работили като обслужващ персонал на холандския батальон. Опитът им да се укрият на територията на военната база остава безуспешен. Близки на четирима от убитите тогава босненци от години се опитват да търсят справедливост.
44-годишният днес Хасан Нуханович, който навремето бил преводач на батальона холандски сини каски, има горчиви спомени: "Те изпратиха на смърт майка ми, баща ми и брат ми. Холандските сини каски знаеха, че хората ще бъдат убити, но въпреки това не направиха нищо. Те също са отговорни за смъртта на семейството ми."
Баща му посредничел между бежанците и войниците. Той също се намирал във военния пункт на холандския контингент в Поточари. Убежище там потърсили също майката на Хасан и по-малкият му брат - те смятали, че там ще са на сигурно място. Но още на следващия ден сините каски отпратили майката и брата на Хасан, които също като хиляди други мюсюлмански бежанци били отведени от сърбите. Тъй като не спадали към персонала на ООН и нямали съответен пропуск за базата, холандците заявили, че не могат да ги оставят при тях - независимо, че били умолявани на колене от босненските бежанци. Бащата не искал да изостави жена си и детето си и тръгнал с тях. Хасан не ги видял никога повече.
Кой носи отговорност?
Седем години по-късно, през 2002 г., той решава да съди държавата Холандия и подава иск за обезщетение - заедно с друг босненец, чийто баща също бил прогонен от холандската военна база, след което бил убит. Амстердамската адвокатка на двете босненски семейства Лисбет Зегфелд подчертава, че искането на парично обезщетение в случая е от второстепенно значение за нейните клиенти. Става дума за нещо много по-голямо: за търсенето на морална отговорност от хората, които са знаели, че босненците са били обречени на смърт, но въпреки това са предпочели да спазват устава.
Ищците губят делото на първа инстанция. Съдът тогава се аргументира с това, че холандската държава не носи отговорност за действията на войски, които са оперирали не под нейния национален флаг, а под егидата на ООН. А ООН се ползва с международен имунитет и не може да бъде съдена от инстанции на националните държави. По същата причина се провалиха и исковете на "майките от Сребреница", които в продължение на години се опитваха да накарат ООН да плати обезщетение, а и да поднесе извинение.
Хасан Нуханович и Дамир Мустафич обаче не се отказват - те обжалват решението. През 2011 г. печелят второто дело. Апелативен съд в Хага постанови тогава, че Холандия носи отговорност за смъртта на четиримата босненци от Сребреница. Само че холандската държава на свой ред обжалва решението пред Върховния съд. Сега той се произнесе по този ключов въпрос: в полза на босненските бежанци и техните близки. Решаващият аргумент на съда гласи, че след като сърбите превземат анклава, отговорността за сините каски вече е била не в ръцете на ООН, а на холандската държава.
Ищците сега ще получат право на парично обезщетение. Но дали с това ще се затвори една от най-мрачните страници в най-новата история на Холандия? Официално извинение за стореното в Сребреница все още няма.
АГ, ДПА, РС, ДР, ЗЦ, Б. Рачева/ Редактор: Б. Узунова