Бори се срещу бедността, не срещу хората!
12 януари 2014В Германия има роми от България и Румъния, които преживяват от просия и престъпност. Тъкмо те будят най-силните емоции на отрицание сред местното население и сред някои политици от християндемократическия лагер. Твърде много хора обаче забравят, че и тези роми могат успешно да бъдат интегрирани в обществото. Консултантското бюро на неправителствената организация "Югоизточна Европа" помага на онези от тях, които живеят по паркинги, в каравани или разнебитени бараки. Предлага им и образователни програми.
"Някои от тях ще получат професионална квалификация, а може да стигнат и до университета. Всичко е възможно, стига да им се даде шанс", казва гордо Босилка Шедлих, ръководител на организацията. Тогава младежите ще се присъединят към групата на образованите роми, работещи като лекари, инженери или учители.
И в Германия има добре интегрирани роми с висше образование от България и Румъния. Хора, които Шедлих с радост представя като положителен пример, за да се противопостави на предразсъдъците сред обществото и политиците: "Много от тях обаче не желаят да признаят, че са роми", казва тя и дава примар с познат лекар в луксозен квартал на Берлин. Той крие ромския си произход, защото се страхува, че берлинските му пациенти ще избягват кабинета му. "За съжаление расизмът в Германия също се среща", казва Шедлих.
От съборетина до престижен проект
Всички журналисти, които търсят "положителни примери" за интеграция на източноевропейските роми неизбежно се сблъскват и с проекта на Бенямин Маркс в берлинския квартал Нойкьолн. Маркс с удоволствие разказва историята. През 2011 година, като ръководител на жилищен проект на католическата общност в Аахен, трябвало да направи експертиза на един "проблемен блок" в Берлин, в който живеели много роми.
Гледката била ужасяваща: в задния двор на порутената сграда се трупали планини боклук, а децата играели сред гонещите се плъхове. Бенямин Маркс купил сградата и започнал да я ремонтира. След това къщата била кръстена на името на Арнолд Фортюн - пастор, който по времето на Втората световна война спасявал роми от концлагерите.
Вътрешният двор на сградата междувременно има спретнат вид. По рано тук е било сметище. Художници от квартал Нойкьолн са изрисували външните стени. Санирането на 137-те жилища е процес, който продължава и днес. Когато някое семейство се изнесе, жилището веднага се ремонтира. А списъкът на чакащите е дълъг. За последното жилище са се записали 100 кандидати. Интересът е голям, защото наемите са поносими.
Бенямин Маркс обаче не приема нови ромски семейства, за да не се превръща сградата в гето. Той е убеден, че проблемите на миграцията по бедност могат да бъдат решени само ако не се допуска струпването на проблемните групи на едно място: "Трябва да се борим срещу бедността, а не срещу хората", допълва той.
Скромно социално издигане
Ана-Мария Бергер споделя мнението на Маркс. Социалната работничка е дошла в Берлин преди няколко години от Румъния. Тя преподава немски на ромите от "Арнолд Фортюн", помага им да кандидатстват за работа. Домоуправителят е назначил 12 роми, за да поддържат чистота на блока и вътрешния двор. Останалите работят като чистачи в супермаркети и киносалони, или в строителството.
Някои от по-младите роми през последно време са станали дори помощник-продавачи в търговската мрежа. А това означава и известно социално издигане. Това е важно за повечето жители на блока "Арнолд Фортюн, защото им дава пример за подражание. "За някои тази сграда е трън, от който искат да се отърват час по-скоро", казва Бенямин Маркс, визирайки някои консервативни политици в Германия и отношението им към "мигрантите по бедност". "За останалите - този блок е късче надежда", казва той.