Бунтът в Алма Матер
29 октомври 2013"Протестът на студентите е израз на дързостта на едно ново поколение, че желаната промяна в страната може да се случи само с действия, в това число и със студентски окупации. Всъщност цялата 2013-та е един вид "учебна" за израстването на гражданското самосъзнание на българите", твърди политологът Първан Симеонов. Според него пред анализаторите на протестите в България след случилото се в Алма Матер в момента има две основни опасности - да възвеличат студентските действия до небесата или пък да ги омаловажат и да ги свържат с партийни внушения. Нито един от двата подхода не е уместен, смята младият политолог.
Сценариите са поне три
Симеонов допълва, че не е разумно цялата енергия на протестите, в това число и на студентския бунт, да се свързва с противодействие на въпроси от рода "Кой предложи Пеевски". Както отбелязва политологът - в редица кризисни моменти по правило се появяват фигури, които стават събирателни за виновниците на всички нещастия на нацията. Както стана с Цар Киро при трагедията в Катуница. "Тогава всички определяха него като символ на ромските привилегии и беззакония, а сега до подобни крайности се стига и в казуса "Пеевски" - като възлов в случая е въпросът за морала в политиката.
Първан Симеонов вижда три сценария за развитието на студентските протести - окупации на нови ВУЗ-ове, свикване на контрапротести от истински, а не от "наети" студенти или постепенно затихване на бунта. "Налице са предпоставки и трите сценария да се развият едновременно още през тази седмица", предполага Първан Симеонов.
Пропастта между морал и право
"От гледна точка на законността на студентските действия нещата са ясни и нямам какво да добавя. Автономията на университетите обаче дава възможност за окупационни действия. Докато опитът със сила да бъдат провокирани и прекратени студентските протести, е чиста форма на самоуправство, което се преследва от закона", пояснява юристът Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация".
Той определя студентите като лакмус на демократичното общество: "Младите хора имат правото да потърсят наличието на морал в постъпките на своите преподаватели, чието поведение е мерило за авторитет. Разбира са, че правото и моралът не са едно и също, но ми е известно, че в Юридическия факултет има преподаватели, които проповядват, че правото изначално е аморално. Като юрист не приемам подобни внушения, а и младите не биха ги толерирали. Ярка проява в това отношение са реакциите им спрямо "случая Пеевски". В който обаче е важна не самата личност, а това докъде може да стигне безобразието на българските управници, което е аморално, макар да е облечено с власт и на пръв поглед да съответства на закона. Привидната законност е също беззаконие“, категоричен е Кашъмов.
Българо-френски паралели
Професор Ивайло Дичев от своя страна търси общото между между студентските протести в Париж през май 1968-ма и сегашната студентска окупация в София, констатирайки, че и в двата случая младите поколения осъзнават своето място и искат "по-старите" хора да се махнат от управлението. "Различното е, че протестът във Франция беше дело на леви и ултралеви младежи, включително маоисти и троцкисти. Докато в София протестът е по-скоро десен, ако се съди по това какви личности канят за свои ректори младите хора. Но в България нищо не е така, както изглежда и това се отнася с пълна сила за лявото и дясното политическо пространство", твърди професор Дичев.
Друго различие между студентските вълнения в Париж и в София е фактът, че бунтовете във Франция идват след като в обществения живот на страната навлизат многочислените поколения, появили се в рамките на бейби бума непосредствено след Втората световна война. "В България е точно обратното - студентският бунт бе донесен от рекордно по своята малочисленост младо поколение. Застаряващата българска нация и растящото усещане за обреченост сред младите хора по отношение на шансовете им да се реализират в родината също слага отпечатък върху самобитността на младежкия протест в София. Окупацията не ме изненада, защото българските студенти са отвратени от политиката и политиците, констатира Ивайло Дичев.
Според когото обаче концентрирането върху въпроса-лозунг "Кой предложи Пеевски" е глупаво. "За да успее студентският протест, той трябва да намери по-широка база и по-универсални лозунги, които да бъдат чути и възприети от повече хора“, обобщава професорът по културология.