Буш: само добро за Обама

На 20 януари 2009, през последния ден на мандата си, Джордж Буш отлетя от Вашингтон за Тексас и оттогава не се е показвал повече в столицата. Изобщо през изминалите оттогава близо две години от него не се е чуло и видяло много. Освен това бившият президент се придържаше желязно към максимата си, според която "моят приемник заслужава мълчанието ми". Буш не каза нищо критично за Обама, дори когато преди изборите за Конгрес в началото на този месец сегашният президент във всяко предизборно изказване клепаше предшественика си за батака, от който той, Обама, се опитвал да измъкне Америка.

Раздялата с алкохола и с илюзиите

Нито една лоша дума за Обама не се среща и в излизащите днес мемоари на Буш, озаглавени Decision Points - приблизителният превод гласи "Решителни моменти". Началният тираж възлиза на 1,5 милиона екземпляра. Буш представя своите "решителни моменти" в хронологичен ред.

Бившият президент затвърдява образа на държавник, който следва неголям арсенал от основни убеждения, укрепнали тъкмо в кризисните моменти от живота на един син от привилегировано семейство. Научаваме, че раздялата с алкохола, с който по собствените му думи поддържал един вид "любовна връзка", конкурираща се все повече с любовта към собствената му жена и дъщери, му се удала "от раз". От 1986 той не е докосвал алкохол. Буш подчертава, че без тази стъпка никога нямаше да стане губернатор на Тексас, да не говорим за президент.

Решенията, произтичащи от 11 септември 2001, заемат естествено широко място в спомените на Буш. Вестите за самолетите, които се блъсват първо в двете нюйоркски кули, а сетне и в Пентагона, той възприема по следния начин: "Първият самолет - това би могло да бъде просто катастрофа. Вторият беше несъмнено нападение. Третият беше обявяване на война."

Буш продължава да смята, че войната срещу Ирак е била задължителен елемент от борбата за защитата на Америка. Фактът, че предполагаемите оръжия за масово унищожение така и не се намериха, го ужасява. "Никой не беше така шокиран или разгневен като мен за това, че не открихме оръжията. И днес още се разболявам, като се сетя", пише той.

Непоклатимото уважение към новия Чърчил

Това, че преди президентските избори през 2004 Буш, по предложение на своя вицепрезидент Дик Чейни, обмислял да вземе друг кандидат за вицепрезидентски партньор (сенатора Бил Фрист), е истинско разкритие. В последна сметка обаче Буш се отказал от идеята на Чейни, който съзнавал лошото си име - и както знаем спечели изборите заедно с него.

Непоклатимото уважение на Буш към бившия британски премиер Тони Блеър, който въпреки вътрешнополитическия риск се хвърли във войната срещу Саддам и когото Буш затова сравнява с Чърчил, от друга страна няма да изненада никого.