България и ползите от дуалното обучение

„Акцент в работата на Министерството на образованието и науката ще бъде професионалното или т.нар. дуално образование – това обеща новият просветен министър проф. Тодор Танев по повод намеренията на кабинета да ускори образователната реформа чрез нов Закон за училищното образование. Въпросното „обучение чрез работа“ фигурира и в гласуваните това лято допълнения към приетия през 1999 година Закон за професионалното образование. Участниците в дискусия, организирана в София от фондация "Конрад Аденауер" и Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс", която беше посветена на социалната политика за растеж, се обединиха около спешната необходимост от квалифициране на работната сила в страната.

Образователният инат

В България се говори за германската дуална система още от влизането на страната в ЕС. В анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара за бизнесклимата през 2007г. германските инвеститори изрично изтъкват трудното намиране на квалифицирани служители и дори посочват причината за това - системата за т.нар. дуално професионално образование, осигуряваща преплитане на теоретично и практическо обучение, почти не се прилага в България. Оттогава всяка година Камарата припомня под една или друга форма на сменящите се правителства за необходимостта от такъв вид подготовка.

Представители на германския бизнес в страната също постоянно настояват за прилагането й, но напразно. За професионалното образование от германски тип не спират да повтарят и синдикатите. По повод рязкото увеличаване на младежката безработица през последната година, която в България, според Евростат, е достигнала 30 на сто, наскоро КНСБ отново удари камбаната за въвеждане на германския професионално-образователен опит, а Българската стопанска камара констатира, че едва 20 на сто от българите работят това, което са учили във ВУЗ.

Нужни са промени в учебните програми

„Фондация „Конрад Аденауер“ организира няколко семинара свързани с проблемите около „дуалното образование“, каза за Дойче Веле директорът на фондацията д-р Марко Арндт. Не знам защо въвеждането й се бави, но съм убеден, че тя трябва да бъде възприета от вас във всички нейни теоритични и практически аспекти“, смята д-р Арндт.

Новият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин също няма обяснение защо системата не е въведана в България. Според него за целта следва да се направят промени в учебните планове, което да позволи на учениците от гимназиалния курс в професионалните училища да учат един ден в седмицата, а в останалите дни, с настойник, да работят в предприятията за да получат професия. „Важно е и сертифицирането на професиите, защото няма смисъл да придобиеш професионална квалификация, ако тя не ти дава предимство на пазара на труда. Това предполага промени в отношението на Занаятчийските камари, както и в Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/“, каза пред Дойче веле министър Калфин.

Техникум в Германия

В борбата с младежката безработица Италия и Испания изпращат групи младежи в Германия, за да преминат там съответните професионални курсове. Приложима ли е подобна практика и за младите българи?

„Защо не?“, отговаря с риторичен въпрос д-р Арндт и добавя, че за целта кандидатите трябва да говорят добре немски език. „Федералната агенция по труда рекламира постоянно в Испания, Гърция и Италия различни курсове в Германия и то не само за желаещи да получат квалификация, но и за безработни, които да попълнят липсващата работна сила в някои сфери на икономиката“, пояснява директорът на фондация „Конрад Аденауер“.

Социалният министър Калфин от своя страна припомня за програмата на германските бюра по труда, с която през това лято в дуалната образователна система са включени 200 млади българи. „С финансиране от страна на домакините, през учебната 2015 година те ще изкарат в Германия професионалната си подготовка. В програмата са включени и курсове по немски език“, допълва социалният министър.

Заплащането и патриотизмът

Ще се върнат ли обаче преминалите германска подготовка българи в своята родина за да работят в нея?

„Нито един от тях няма да се върне, е категоричен министър Калфин. Германската икономика има нужда от тези хора, както и условия да ги поеме. Германия е напълно в правото си да го стори. Смисълът е ние в България също да стартираме подобна образователна система. Тя ще окаже благоприятно влияние не само върху намаляването на младежката безработица, но и върху увеличаването на чуждестранните инвестиции“, очаква социалният министър.

Д-р Арндт също допуска вероятността някои младежи да останат в Германия, тъй като в заплащането на труда в двете държави съществува разлика. „От друга страна смятам, че повечето българи са истински патриоти, които обичат родината си и непременно ще се върнат в нея, но вече с придобитата в Германия квалификацация“, заключава оптимистично директорът на фондация „Конрад Аденауер“ в България.