България: кой си играе със съдебната статистика?

Главният прокурор внезапно промени отношението си към новосъздадения специализиран съд. Като проект той подкрепяше създаването му, сега се обърна на 180 градуса преди новата институция още да е заработила. Защо ли?

Според Борис Велчев проблемът на специализирания съд е най-вече организационен – в него ще работят твърде малко магистрати, но те ще гледат ужасно много дела. Тази диспропорция означава, че провалът на магистратите е математически изчислим и гарантиран. Затова Борис Велчев предлага да се отложи създаването на съда – той да възникне не през август тази година, както е предвидено, а през януари догодина.

Чии сметки не излизат?

Тази внезапна промяна на мнението налага поне два въпроса. Първият от тях е защо главният прокурор мисли, че с половин година отлагане проблемът ще се реши. Нали след половин година магистратите ще бъдат все толкова малко, а пред тях ще има все толкова много дела. Вторият въпрос е малко по-сложен – нима наистина законодателят не е знаел, че създава орган, който да гледа непропорционално много дела?

Справка в документите на парламента показва, че когато специализираният съд е бил замислян, депутатите са се информирали за това колко дела срещу организираната престъпност се внасят в съдилищата всяка година. Оказало се е, че тези дела са около 250 годишно. На основата на това число са били взети много от по-нататъшните решения, засягащи организацията на работата на бъдещия съдебен орган. Сега обаче Борис Велчев казва, че делата са между 1000 и 2000 и че това не е работа, която може да се свърши от, както казва той, „десетима съдии“. Само че разликата между 250 дела и над 1000 дела е толкова огромна, че въпросът вече не е толкова в това дали специализираният съд ще заработи, колкото в това кой и как си играе със съдебната статистика.

Според изследвания на Институт Отворено общество и Фондация РискМонитор отчетността на прокуратурата е една от основните пречки пред ефективната работа на тази институция. В изследване на РискМонитор се посочва, че броят на делата, които прокуратурата е завела срещу организираната престъпност, е практически неизчислим, защото в годините прокуратурата е променяла самия критерий за отчетност на тези дела. През 2006 година например в броя на делата срещу организираната престъпност са били вписани абсолютно всички дела за корупция на длъжностни лица. По тази причина в списъка на тези дела са се оказвали включително и дела за подкуп на пътен полицай в размер от пет лева.

Прокурорска стъкмистика

При такива критерии за отчетност през 2006 година прокуратурата е съобщила, че е внесла 1220 обвинителни акта срещу организираната престъпност. Само година по-късно прокуратурата отчита, че делата й срещу организираната престъпност са станали 179. Причината за тази разлика не е в това, че прокурорите са работили 6 пъти по-мързеливо спрямо предходната година, нито пък е в това,че мафиите в България са станали шест пъти по-малко, а съвсем в друго – променил се е критерият, по който прокурорите отчитат своите дела.

Този пример е един от малкото, който илюстрира една стара теза на неправителствената общност в България – че на прокурорските отчети просто не може да се вярва. И че статистиката обикновено се цитира само за някакви злободневни политически нужди. В сегашния случай със специализирания съд истинската причина изобщо не е в това колко малко магистрати колко много дела ще гледат, а в това какво ще се отчете пред Брюксел. Ако специализираният съд заработи по-бързо, от него по-бързо ще се очакват резултати.