България - между Босфора и Брюксел
6 октомври 2010Върху някои деликатни моменти от визитата се спира Георги Папакочев:
Любопитно събитие, случило се в Ню Йоркския „Уолдорф Астория” преди две седмици, илюстрира сложните емоции, които бушуват в душата на Бойко Борисов. На гала вечеря на лидерите на балканските държави под егидата на турския президент Гюл, българският премиер демонстрира дистанцирано поведение към домакина, което по-късно обясни с необходимостта на подобни срещи „всички да сме равни и дружбата ни да е на равноправни начала”.
Вероятно вътрешно подразнен от луксозния и пищен прием, даден от спорната все още кандидатка за ЕС в най-трудните времена на кризата за неговата бедна, но членка на съюза родина, и жегнат от овациите на балканските си съседи към турския президент, г-н Борисов не се изправил да го поздрави, произнесъл няколко изречения за личната си готовност да помага на Турция по пътя й към Европа, извинил се набързо на Гюл и напуснал залата.
"Кач пара" или колко струва?
При посещението на турския премиер Ердоган в София премиерът Борисов направи опит да овладее емоциите си, макар и не съвсем успешно. Те все пак намериха отдушник в отиващия си от страната френски посланик, който по време на своя мандат си позволяваше остро да критикува българската съдебна система, отношението на държавата към ромите и да отстоява позицията на Париж срещу турското членство в ЕС.
Горчивината в българския премиер обаче остана от друго. Ердоган не пропусна да припомни на софийския си домакин, че Турция е 17-та по големина икономика в света, шестата в Европа и шести по големина търговски партньор на ЕС, който със своя 72-милионен пазар, както и с възможностите за стратегическо сътрудничество, може да бъде повече от полезен за България.
Турският премиер недвусмислено даде да се разбере, че след като основните алтернативни енергийни газови и нефтени проекти са свързани главно с неговата страна, едва ли има голямо значение дали в двустранните отношения с България ще съществува партиен посредник като ДПС, както и дали главният мюфтия е бившо комунистическо ченге, макар че е добре да не е, според Ердоган.
"Чок гюзел булгаристан телевизъ"
И ако на този фон опитите на една извънпарламентарна националистическа партия за предизвикване на референдум по въпроса за членството на Турция в ЕС могат лесно да бъдат обявени от българския премиер като „неактуални”, отношението на крайните националисти от „Атака” в тази основна за тях политическа „фиксация” би могло да създаде проблеми на кабинета, доколкото парламентарно той става все по-зависим от тях.
В началото на юли с викове „Мекерета” и „Не искаме турци в България” лично лидерът на „Атака” и негови сподвижници прогониха от центъра на София екип на държавната турска телевизия, а сега шумната проправителствена крайна формация води активна кампания срещу турските сериали, прожектирани по няколко български тв-канала.
В началото на годината при посещението си в Турция премиерът Борисов беше включил в делегацията си млада депутатка от „Атака”, с намерението тя да снеме част от напрежението в двустранните отношения, пораждано в продължение на години от действията на нейната партия. След визитата госпожицата-депутатка изрази радостта си, че „и на международно ниво много хора са се убедили, че „Атака” не е толкова страшна и е достатъчно зряла”.
„Дано, дано!”, вероятно тези дни си е повтарял българският премиер, разкъсван от плахи надежди, каквито турската страна едва ли споделя. Просто защото липсват убедителни основания за подобен оптимизъм.
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев