"Българската болест" се предава от овца на хомо сапиенс

За пояснение: Явор е на 22 години и следва във Виена

През 2008 работих като стюард на Европейското първенство по футбол в Австрия. На всичките 7 мача във Виена бях отговорен за реда, проверявах дали влизащите не носят бомби и други опасни неща, а след първия съдийски сигнал трябваше да следя на трибуните дали някой не калпазанства.

Стадион "Ернст Хапел" се намира в Пратера. Хубав стадион, в който 60 000 зрители наблюдават безсмислената според мен игра. Месец преди началото на първенството ме повикаха на едно от безбройните учения. Трябваше да изпробваме системата за евакуация в случай на пожар. От моя гледна точка, в стадион на такова технологично равнище пожар може да избухне само след дълъг и равномерен обстрел с напалм. Въпреки това системата действаше безотказно, хората никъде не се струпваха панически, половината тестови зрители се изтеглиха долу на тревата, другата половина около стадиона. Всичко това за 6 минути и 12 секунди. През цялото време си мислех, че когато бях ученик, щях да се задуша на входа на софийската дискотека "Индиго". Тогава умряха 7 тийнейджъри, ако не помните...

Редът - начин на употреба

През 1861 започва строежът на Виенската опера. Сградата още не е завършена, а обществеността остро критикува проекта в стил Неоренесанс на Аугуст Сикард фон Сикардсбург и Едуард ван дер Нюл. Защо ли? Ами защото монументалността на първоначалната скица нямало как да се разгърне, притисната от близкостоящата масивна сграда "Хайнриххоф". Австро-унгарският император Франц Йосиф също не спестил критиките си. Факт е, че дори непреднамереният наблюдател едва ли ще изпадне в захлас от това архитектурно постижение...

Откриването е на 25 май 1869 с Моцартовата опера "Дон Жуан”. Година преди завършването на строежа ван дер Нюл рухва под бремето на гневните критики срещу проекта - и се обесва. Опитах се да се сетя кога за последно някой българин се обесил заради честта или морала си – и ударих на камък.

На 20 минути пеша от операта, на Шотенринг, там, където сега е централата на полицията, на 8 декември 1881 до основи изгаря един театър. Умират около 400 човека. Огънят тръгва от сцената на Рингтеатер малко преди началото на "Хофмановите разкази". В настъпилата паника зрителите се втурват към вратите, които обаче се отварят навътре към залата. Така бягащите се затискат взаимно и никой не успява да излезе.

Още на следващата година обаче се приема закон, който задължава всеки театър да инсталира завеса от желязо, декорите да бъдат огнеупорни, а вратите на залата да се отварят навън. Ето защо не се чудете, че във всяка обществена сграда първото, което се набива в очи, са ясните обозначения на аварийните изходи, които, за разлика от тези в България, не са непрестанно заключени. По същата причина и „огнеупорният” стадион "Ернст Хапел" е така проектиран, че да може да се изпразни за 6 минути.

Прилики и разлики

Разликата между хората в България и Австрия не е в интелекта. Селянията в алпийската република може да бъде също толкова ужасяваща, каквато я преживяваме на Илиенци или на Женския пазар. Масовият човек и в България, и в Австрия тъне в бездънно безкултурие, обикновено е зле възпитан и ограничен.

В Австрия обаче има общество. То възниква в мига, когато започва да се поучава от собствените си грешки - например за вратите на театрите. В България през 1997 в кабинета на Жан Виденов като министър на енергетиката се трудеше Румен Овачров. Тогава икономиката рухна, а хората, останали без пари дори за свински пръжки, наизлязоха да протестират - доста неестествено действие за едни българи...

През 2005 година министър на енергетиката става – ха! – пак Румен Овчаров. Народът страда от тежка форма на амнезия и някаква рядка душевна болест, предаваща се от овца на хомо сапиенс.

На 26 октомври 1955 след оттеглянето на окупационните войски Австрия обявява своя вечен неутралитет. По това време в България управляват най-низшите организми, познати на биологията – нискочелите пролетарии, бивши партизани, или уж-партизани/уж-пролетарии. В рамките на 45 години те успешно унищожават на генетично ниво най-важния чип в мисленето на народа: чипа, отговорен за самоуважението и инициативността.

Глупост и пасивност

Девет години след обявяването на неутралитета на Австрия избухват протести. Под натиска на населението и почти всички влиятелни вестници парламентът приема Закона за обществените медии. ОРФ (така се казва държавната радио-телевизионна компания) става обществена медия и политически натиск върху нея вече не може да бъде упражняван, защото финансирането е от самите граждани чрез радио-телевизионни такси. Който има апарат - плаща.

Само благодарение на този инструмент можа да има радио "Австрия 1", по което не излъчват дори секунда реклама. Вместо това душата се радва на предавания с обществена насоченост, на качествена журналистика и смислена музика - класика и джаз.

Подобна регулация в България се провали и няма да се приеме отново, защото тя е възможна единствено при желание от страна на гражданите. Българските такива обаче искат да гледат гениталиите на Азис, с което кръгът се затваря. Защото мигар пък правителство доброволно ще се откаже от подарените държавни радио и телевизия, чрез които да упражнява власт и да видиотява населението?

Тази кратка разходка из "перлата на средния Дунав" ще приключа, сядайки в любимата кръчма на гениалния композитор Франц Шуберт, ще си поръчам бира и ще се замисля сериозно за овцете и хората...