В Русия пада мрак
13 ноември 2014
Кога едно земетресение е просто земетресение и кога предвещава разместване на тектоничните плочи? След почти осем месеца конфликт в Украйна може да се направи един пределно потискащ извод - много неща се влошиха, а тепърва ще се влошават и други, поне през следващите години. Независимо дали гледаме от руска позиция, от позицията на предприемачите и потребителите или пък на чуждестранните фирми и инвеститори: притъмнява в тази голяма и важна страна, която всъщност има нужда от мощен икономически растеж, за да намали изоставането си от силните промишлени държави.
Руската централна банка, която е доста неутрален коментатор, актуализира тази седмица прогнозите си. Банката очаква, че санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ заради украинската криза, ще останат в сила до края на 2017 година. Освен това банкерите прогнозират, че цените на петрола доста ще спаднат. Резултатите от това са съкрушителни - тази година руската икономика ще има ръст от 0,3 процента, през 2015 ще стагнира, през 2016 ще нарасне с 0,1 на сто и едва през 2017 ще може са отбележи ръст от 1,6 процента. Такива прогнози са нещо обичайно за боледуващите икономики в Южна Европа, но не и за една огромна страна, намираща се в преход, където вътрешният пазар обхваща 140 милиона души, а природните недра крият големи богатства от петрол, газ, метали и какво ли не още. Москва охотно отправя обвинения към външните врагове, но слабостта ѝ не идва само от санкциите. Централната банка очаква, че дори ако се сбъдне оптимистичната прогноза и санкциите бъдат вдигнати през третото тримесечие на 2015 година, през 2016 ръстът на руската икономика ще бъде едва 0,7 процента. За сравнение: миналата година брутният вътрешен продукт на Русия нарасна с 1,3 на сто - изключително ниско ниво. Главният проблем на Русия е, че нейният икономически модел вече е неконкурентоспособен, а санкциите и украинската криза само ускоряват срива.
Като през 19-ти век
Въпреки това обаче не бива да се подценяват икономическите щети, започнали с появата на "зелените човечета" в Крим. Защото загубата на доверие има същата тежест като преките последици от санкциите, например - замразените петролни проекти или изключването на руските банки от западните капиталови пазари. В същото време както международните, така и руските предприемачи имат една-единствена съкровена мечта: да се възстанови статуквото. Но това няма да стане, докато Кремъл продължава да отхвърля политиката на договореностите и правилата - такава, каквато тя се оформи през 20-ти век - и да практикува безцеремонни заблуждаващи маневри и скрито настъпление, характерни за 19-ти век. Берлин, Брюксел и Вашингтон носят отговорността за благополучието на своите икономики. Но в конфликта с Москва те се водят най-вече от отговорността си към принципите на свободата и самоопределението, които единствени създават условията за благоденствие и прогрес. И които са залегнали в основата на успехите, постигнати от Германия, Европа и САЩ. Жалко е само, че на международната сцена Западът невинаги защитава тези принципи със същата настойчивост.
Предприемачите се оплакваха и преди украинската криза. Слабата рубла затрудняваше бизнеса още от есента на 2013, тъй като така спадаха печалбите на чуждестранните фирми, а за руските производители вносът се оскъпяваше. На второ място: постепенно започна да спада вътрешното потребление, което през последните години беше много важен фактор за икономическия растеж. Русия влезе в задънена улица. Вярно, че производствените ѝ мощности са добре натоварени, а безработицата - ниска, но в страната прекалено дълго не са били правени достатъчно инвестиции и сега продукцията на руските фирми е прекалено некачествена за международните пазари. Делът на петрола и газа в общия износ на Русия дори нарасна. А инвестициите продължават да спадат.
Предизвикателството на глобализацията
А Русия може да бъде истински пример, особено в макрополитиката. Държавните финанси са солидни, външният дълъг е нисък. Кремъл продължава твърдо да спазва решението си да ограничава държавните разходи и да разрешава пълна свобода на движението на капитали - независимо от кризата. Миналата седмица централната банка дори изцяло освободи курса на рублата, за да се предпази от евентуални спекулации.
По някаква трагична ирония доброто финансово положение мотивира Кремъл не да стартира необходимите структурни реформи, а да преразпределя още повече. В продължение на години, благодарение на държавното преразпределение на парите от петрола заплатите в Русия растяха много по-бързо от производителността. Не бе постигнат никакъв напредък нито в стимулирането на конкуренцията, нито в борбата срещу бюрокрацията и корупцията, нито в изграждането на правова държава, нито в приватизацията или насърчаването на предприемачеството. В момента нещата вървят към все по-чувствителна държава намеса, към самоизолация на Русия и някакво почти пиянско перчене с националното величие. Никой не протестира, а народът сякаш е едва ли не доволен, че ще посрещне лишенията с гордо вдигната глава. В същото това време обаче глобалното съревнование не стои на едно място, а други амбициозни страни залагат всичко на модернизацията. Така че и за Русия важи крилатата фраза: животът наказва закъсняващите.
Бенямин Трибе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main