Ватиканът: лицемерие, от което кънти страх

Папа Франциск произнесе важна реч: за зловещите сексуални посегателства срещу деца, за мрачните, криминални пространства в иначе тъй възхвалявания интернет, за секс-туризма. Но нещо фундаментално ме смути в тази реч: Тя всъщност трябваше да бъде произнесена пред конференция на ООН за правата на децата или пък на някакъв сходен форум. Но точно тук, в Рим, след четиридневната конференция на една църква, в която – според думите на самия папа Франциск – сексуалните посегателства все още са на дневен ред, тази реч прозвуча доста двусмислено.

Да, Франциск казва, че сексуалните посегателства под покрива на църквата са „тежки и скандални", сравнява извършителите-духовници с „кръвожадни вълци" и „угнетители на хора", нарича ги дори „оръдие на Сатаната". С тази световна църковна криза може да се справи единствено „божият народ", тоест – общността на вярващите, смята папата. „Именно този свят божи народ ще ни освободи от клерикализма, който е плодородната почва за всички тези ужаси." Добре, а после?

Няколко десетки жертви на сексуални посегателства от Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка, които като деца са били подложени на сексуален тормоз, съпътстваха срещата в Рим – но бяха принудени да останат отвън - пред вратата. Вътре така и не ги допуснаха. Единствено полската делегация разполагаше с достатъчно връзки, за да се добере до папата. Така възникна и една емоционално въздействаща снимка, показваща как Франциск целува ръка на една от жертвите. Другите обаче изобщо не се добраха до Ватикана. Все пак и те научиха поне, че е имало унищожаване на архиви и прикриване на деяния.

Къде са имената на онези, които са прикривали престъпления?

В Германия жертвите на сексуални посегателства твърдят същото вече от години. Но досега никой не им обръщаше особено внимание. Днес трябва на висок глас да се оповестят имената на онези, които са прикривали грозните дела. Защото архивите не са се самоунищожили все пак. Жертвите проследиха речта на папата с помощта на прякото излъчване. Минаха обаче дълги минути, преди той да заговори за посегателствата, извършени под покрива на църквата. А за обезщетения изобщо не стана дума. Едни смятат обезщетенията за нещо второстепенно, други обаче ги възприемат като някаква малка компенсация за цял един отровен живот. И нека по този повод да си припомним, че в САЩ няколко католически епископства вече обявиха фалит.

Четиридневната римска среща сложи точката по няколко теми. Сложена е точка на един определен вид църковно лицемерие. Вече никой не може да твърди, че сексуални насилия под църковния покрив има само в някои части на света. Разбра се още, че и прикриването е световен проблем в Католическата църква – едно, така да се каже, „престъпление след същинското престъпление". И вече никой не може да поставя под съмнение връзката между злоупотребата с власт и сексуалните посегателства – а църквата прекалено често се оказва лоно на клерикална злоупотреба с власт.

Дали четиридневната конференция в Рим ще се превърне обаче и в някаква начална точка? Можем само да се надяваме. Защото взетите решения нямат обвързваща сила. Папа Франциск представи програма от 21 точки, която може да бъде реализирана от Ватикана и от епископските конференции по места. Това е поне някакво начало. И всеки от присъстващите епископи трябва да поеме своето задължение. Само дни преди срещата в Рим кьолнският кардинал Райнер Мария Вьолки заяви, че няма място за прекалено големи очаквания и за широки реформи. „Нашата задача не се състои в това сега да измисляме някаква съвсем нова църква", каза той. В това изречение кънти страх.

Импулсите за промяна ще дойдат отвън

Сетих се за думите на Вьолки, докато слушах забележителните речи, които произнесоха три жени на конференцията във Ватикана. Да, нито една от тези жени не настояваше да се „измисли съвсем нова църква". Словото на Вероника Опенибо, която отговаря за един католически орден в Нигерия, би получило спонтанни аплодисменти във всяка черква в Германия или в Европа. Опенибо също не настоява за нова църква или за отмяна на безбрачието, но пита на висок глас: „Защо католическият клир мълча толкова дълго?" И критикува „злоупотребата с власт и с пари, клерикализма, джендър-дискриминацията и незавидната роля на жените и на хората без църковен сан". Ще се запомнят думите ѝ: „Прекалено често решаваме да си мълчим, докато отмине бурята. Но тази буря няма да отмине."

Четирите дни в Рим бяха едновременно крайна точка и ново начало. Крайна точка на едно църковно лицемерие, например. А това все пак е голям напредък в една утвърдена система за самоналагане. Колкото до новото начало – то сигурно ще бъде трудно. И ако се случи, ще е благодарение най-вече на импулсите, които възникват извън клира. Тъкмо това пролича в забележителните речи на трите жени.