Унищожаването на народа Хереро

"Войниците не жалеха сили, нито пък се спираха пред лишения, за да пречупят и последната съпротива на врага: като животно, подгонено от смъртта, го тласкаха от един кладенец към друг, докато не падна жертва на природата в собствената си страна. Безводната степ Омахеке довърши онова, което бяха започнали германските оръжия: унищожаването на народа Хереро."

С тези думи Генералният щаб на германската армия величае делото на своите войски в Югозападна Африка през 1904 година. Около 15 000 войници, командвани от генерал-лейтенант Лотар фон Трота, потушават въстанието на народа Хереро в тогавашната германска колония на територията на днешна Намибия. Оцелелите били изтласкани в безводните степи на Омахеке, където ги очаквала смъртта. Въстаниците преди това убили около 120 бели заселници и изгорили техните ферми. Според някои преценки, между 1904 и 1908 г. са загинали над 70 000 души от племето Хереро и 10 000 души от народа на Нама. Много от оцелелите били вкарани в лагери за принудителен труд.

Заповед за унищожение

Дали първият геноцид на 20 век не е бил дело на германците в тогавашната колония Намибия? Да, отговаря експертът Хенинг Мелбер от Фондация "Dag Hammarskjöld" в Стокхолм. И другите колониални сили по онова време не са се церемонили много с местното население. "Особеното в германското поведение в Югозападна Африка е, че пред очите на всички там се провежда война, която по днешните стандарти би следвало да се бъде определена като "геноцид", казва той.

От 1948 г. насам геноцидът е наказуем по международното право. Според приетата тогава формулировка, става дума за всички случаи, в които се цели частичното или цялостно унищожаване на една национална, етническа, расова или религиозна група. На 2 октомври 1904 генерал-лейтенант Лотар фон Трота издава заповед да се стреля по всеки Хереро на територията на тогавашната германска колония, без значение дали е въоръжен или не. "Не можем да приемаме повече жени и деца", пише фон Трота. В писмото му до Генералния щаб недвусмислено се заявява, че "тази нация трябва да бъде унищожена". По-късно правителството на Райха в Берлин отменя тази заповед, а представители на семейството на генерала поднасят своите извинения на наследниците на някогашния племенен вожд Самуел Махареро.

"По-особената роля на Германия"

"Доста по-колебливо е поведението на германските правителства от 1990 насам, когато Намибия обяви своята независимост", казва експертът Мелбер. По онова време германският Бундестаг прие решение, в което се казваше, че Германия носи "по-особена историческа отговорност" за бившата германска колония - това обаче е прекрасен евфемизъм за извършения геноцид", казва експертът. Геноцид, който остава непризнат от германските правителства и до днес, само с едно-единствено изключение: по повод 100-годишнината от въстанията на народа Хереро, отбелязана през 2004, тогавашната министърка по проблемите на развиващите се страни Хайдемари Вичорек-Цойл каза: "Едновремешните злодеяния от днешна гледна точка би трябвало да бъдат наречени "геноцид".

Няколко предложения от Левицата, Зелените и социалдемократите, потушаването на въстанията в Намибия да бъдат признати за геноцид, не получават подкрепа в Бундестага. Срещу тях гласуват представители на двете християндемократически партии, чиито оратори неизменно заявяват, че Намибия е страната, която получава най-високите германски помощи, пресметнати на глава от населението. Това, според тях, представлявало своего рода обезщетение. По данни на външното министерство, от 1990 г. насам Германия е предоставила на Намибия близо 800 милиона евро хуманитарни помощи.

Германия връща... черепи

Мнозина представители на народите Хереро и Нама и до днес изпитват огорчение от факта, че Германия мери с двоен аршин, когато става дума за исторически вини. Защо Германия признава геноцида над евреите по времето на нацисткия режим, но не и изтреблението на предците им в началото на 20 век, питат се те. Провалят се и всички молби за обезщетения, подавани досега пред международни съдилища. Правителството на Намибия не е предявявало официални искания за репарации към Германия, но все повече застава зад позицията на жертвите.

Една тъмна страница от историята на Германия беше затворена през миналата година по доста символичен начин: университетът във Фрайбург предаде на една намибийска делегация 14 черепа на избити представители на народа Хереро. От исторически източници става ясно, че при потушаването на въстанието са били събирани останки от скелетите на убитите. Някои от тях по-късно се появяват в различни германски университетски фондове. През 2011 берлинската клиника "Шарите" предаде на Намибия останки от скелетите на 20 души, за да бъдат погребани.