Високата цена на абсурдните илюзии за "Република Каталуния"

Няколкостотин хиляди души излязоха на улицата в Барселона, след като испанският премиер оповести следващите си стъпки в опасния политически покер около независимостта на Каталуния. А те гласят: ограничаване на каталунската автономия и разпускане на каталунското правителство. Мариано Рахой едва ли може да направи нещо друго, като имаме предвид лавиращите маневри на каталунския лидер Карлес Пучдемон. В предишни етапи на тази криза Рахой и неговото правителство извършиха доста политически глупости, но в случая нямат особен избор, защото нито една държава не може да допусне да я разиграват по този начин.

Част от каталунците в момента са опиянени от революционни чувства. Веят се знамена, пеят се бунтовни песни, скандират се лозунги на непокорство, а всичко това създава чувство за общност и приповдигнато настроение. Хората са малко като на купон и това настроение е обзело най-различни прослойки - млади и стари, чиновници и университетски преподаватели.

Правителственият говорител в Барселона реагира сдържано и каза, че сега трябва да се отговори с разум и сърце, но не и спонтанно. Това предупреждение като че ли е позакъсняло, след като Карлес Пучдемон и неговите привърженици през последните две години непрекъснато раздухваха огъня и помпаха с емоции въпроса за независимостта.

Това много напомня на Брекзит

В каталунската драма се открояват няколко прилики с Брекзита. Въодушевлението у част от каталунците се подклажда от масивна дезинформационна кампания. Нейните автори пропагандират шокиращо абсурдни илюзии за бъдещето на "Република Каталуния" и за нейните икономически възможности. А мнозина сякаш изобщо не искат и да знаят какво ги очаква в бъдеще. Това само би развалило приповдигнатото им настроение.

Така например много от привържениците на независимостта все още вярват, че Каталуния ще остане в ЕС, че животът им ще продължи както досега, че каталунският износ ще процъфтява и занапред, а Европа все някак ще се притече на помощ. И всеки, който твърди обратното, е просто мърморко и зложелател. По същия начин привържениците на Брекзита и до днес попиляват всеки, който ги предупреждава за последиците от излизането на Великобритания от ЕС.

Привържениците на независимостта са се вкопчили в илюзиите, които им бяха набити в главите от идеолозите на автономията. Те подклаждат сляпо въодушевление и загърбват реалностите. Своя принос даде и Карлес Пучдемон, отстъпил инициативата на хора, които вече не можеше да контролира. Да не забравяме и регионалния телевизионен канал ТВ3, който се превърна в пропаганден рупор на независимостта.

Навлизаме в минно поле...

Започващата седмица ще отведе всички актьори в тази драма към политическо минно поле, където вече никой не може да избегне случайните експлозии. Защото ако в петък Мадрид суспендира автономията, положението може да стане критично.

Мариано Рахой трябва да потърси подкрепа от добри познавачи на Каталуния и от такива политици, които ще намерят среден път между юридическата неотложност и провокацията. Трудно ще бъде занапред да се управлява този полуавтономен регион, без да се дразнят излишно каталунците. Бурето с барут лесно може да хвръкне във въздуха.

Карлес Пучдемон и неговите хора трябва най-сетне да докажат, че могат да мислят с главите си, а не с други части на тялото. Най-добре ще е, след като Мадрид суспендира поста му, Пучдемон да направи място на някой не толкова радикален лидер, който би могъл да преговаря с Мадрид. Но на Пучдемон може би всъщност му е все едно дали неговият регион ще се провали - важното е той самият да загине от геройската смърт на мъченик за националната кауза.

Високата цена на илюзиите

През следващите дни ще се разбере накъде върви Каталуния. Навярно ще се води дълга окопна война, която ще постави на изпитание испанската демокрация и за години напред ще навреди на икономиката. А за самата Каталуния с всеки изминал месец политическата и икономическата цена на мечтата за независимост става все по-висока.