"Всеки да се спасява сам!"

Със своето „добре дошли” Германия привлича особено много бежанци, които тъй или иначе не желаят да останат в другите страни по пътя си на запад: така звучи аргументацията най-вече на държавите от Вишеградската група - Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Факт е, че средно- и източноевропейските държави не са привлекателни за бежанците и мигрантите, понеже там социалните помощи са много по-ниски, отколкото в Западна Европа, а повечето хора са враждебно настроени към пришълците.

Преди срещата между германската канцлерка Ангела Меркел и премиерите на държавите от Вишеградската група, чешкият министър-председател Бохуслав Соботка обясни тази враждебна нагласа най-вече с културните и религиозни различия. „В същото време в региона, от който идват много бежанци, активно действат терористични структури като „Ислямска държава” например”, добави Соботка, очевидно визирайки опасността от терористични нападения в Европа, каквито вече имаше във Франция, а дори и в Германия. Според чешкия премиер, освен всичко друго опитът на Западна Европа показвал, че интеграцията на мюсюлманските заселници невинаги е успешна. „Всички тези рискове въздействат върху общественото мнение и подклаждат емоциите на хората в Средна и Източна Европа”, обобщи той.

"България е оставена да се оправя сама"

Подобни скептични нагласи са разпространени не само във Вишеградските държави, но и в Румъния и в България. Все по-често се чуват призиви бежанската криза да бъде решавана чрез двустранни или регионални мерки. Българският премиер Бойко Борисов влезе в преки разговори с Турция в опита си да предотврати евентуалното надигане на бежанска вълна по южната граница на България. В момента страната му била „на практика оставена да се оправя сама”, каза той в интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и добави: „Не знам колко дълго още ще можем да издържим на миграционния натиск по границата”.

Борисов на няколко пъти призова да се спазва споразумението за бежанците и дори подкрепи въвеждането на безвизов режим между ЕС и Турция. По-късно обаче, след разговор на четири очи с Ангела Меркел, преформулира и отслаби тази своя подкрепа. Възниква впечатлението, че българският премиер се опитва да лавира - иска хем да успокои общественото мнение в страната си, хем да не ядоса нито Брюксел или Берлин, нито Анкара, а в същото време да си запази отворена вратичка към Вишеградската група. Опитът му да посредничи между ЕС и Турция и успоредно с това да предотврати надигането на бежанска вълна по южната граница на своята страна, засега сякаш не дава особени резултати.

"Безотговорни и необмислени стъпки"

Трескави дипломатически совалки през изминалите дни извършиха и други европейски ръководители. В събота полската министър-председателка Беата Шидло посети румънския си колега Дачиан Чолош. Двете най-големи източноевропейски членки на ЕС щели по-плътно да координират политиката си в различни сфери, каза след срещата Чолош и изброи няколко позиции: най-вече дебатите около бежанците, но също така последствията от Брекзита и подкрепата за сближаването на Украйна и Молдова с ЕС. В тази рамка ще бъдат задълбочени и отношенията между Румъния и Вишеградските държави, добави Чолош. А Беата Шидло увери, че Вишеградската четворка е отворена за по-тясно сътрудничество с Румъния с цел да се намерят „по-добри решения” на актуалните проблеми. Малко по-късно полският външен министър Витолд Вашчиковски обвини Еврокомисията в безотговорно поведение в кризата с бежанците. Според него брюкселската институция не предложила решения, а само задълбочила проблемите. В понеделник в Берлин Вашчиковски каза, че Еврокомисията била предприела „трескави, безотговорни и необмислени стъпки”.

Критикувайки политиката на ЕС към бежанците, част от водещите политици в Средна и Източна Европа всъщност атакуват позицията на германската канцлерка Ангела Меркел. Политиката на „отворени врати”, която според тях води Берлин, както и предложението за разпределяне на бежанците по квоти между държавите от ЕС, срещат неодобрение сред мнозинствата в тази част от континента. В същото време все по-често се настоява за усилване на граничната охрана и за повече национални и двустранни мерки срещу миграцията.