Всички младежи бягат от Мароко? Нищо подобно!

Сиди Мумен е едно от проблемните предградия на Казабланка: наркотици, престъпност, радикален ислям. Няколкото набързо построени блокове със социални жилища не могат да прикрият истинския облик на квартала, представляващ гигантско, ужасяващо гето. Бараки от ламарина приютяват повечето му жители, които отчаяно се опитват да намерят работа, пари и някакво бъдеще.

„Младежите просто не знаят с какво да се захванат, а в такива случаи, те често тръгват по кривия път”, казва Бубкер Мазоз. Социалният работник се опитва да намери на безработните младежи някакво смислено занимание – например да спортуват заедно, да слушат музика или да взимат книги от библиотеката на създадения от него културен център. Там се предлагат курсове по френски език, има детска градина и малка шивашка работилница. Мазоз познава всички и всички го познават. Мучин Бадар, който е роден в Сиди Мумен, също се спира да поговори с него. Той си спомня:

„Детството ми не беше никак леко. Това място винаги е създавало напрежения – всяко едно ходене до училището и връщане обратно представляваха предизвикателство, защото на всяка крачка срещахме търговци на наркотици”, казва той.

"Защитена територия"

Мучин е сред хората, които се радват, че има културен център в квартала, защото той предлага на младежите „защитена територия” – възможност да се срещат, да разговарят, да учат на спокойствие. Навремето това помогнало и на самия Мучин да се отърве от уличните наркодилъри.

Междувременно 24-годишният младеж следва, той самият преподава английски в културния център и вижда бъдещето си в Мароко:

„Вярно е, че много мои приятели напуснаха страната, а мнозина други искат на всяка цена да се махнат оттук. Ако трябва накратко да обобщя защо го правят, бих казал: за да спасят достойнството си и да избягат от бедността”.

Създателят на културния център Бубкер Мазоз е сред хората, които се опитват да помогнат на младите мароканци да намерят точно тези неща в родината си. „Младите се нуждаят от признание, от помощ и подкрепа – нямаме право да ги изоставяме на произвола на съдбата”, казва той.

"Искаме да останем в тази страна и да я променим"

Младежи като Али ценят подобни усилия. Той се занимава с музика и мечтае да стане най-известният рап-изпълнител в целия арабски свят. Сам пише текстовете си, които са посветени на проблемите, с които се сблъскват младите хора. Около него са се събрали и други младежи от Сиди Мумен. На всеки тук са познати опасните условия на живот в квартала и проблемите на семействата, но никой не обича да говори за това. 18-годишната Салма и останалите предпочитат да мечтаят за бъдещето.

„Искам да стана учителка – това е моята мечта!”, казва Салма. Майка й я пратила още деветгодишна в културния център, защото там имало кой да й помага да си пише домашните работи. Оттогава досега Салма не е преставала да идва. Сега вече и тя самата помага на по-малките, среща се с приятели.

Студентът Мучин, рапърът Али и Салма, която мечтае да стане учителка – всички те са почерпили ново самочувствие от срещите в културния център. За самочувствието говори и 19-годишният Ибрахим: „И аз, и той, и всички ние тук сме бъдещето на тази страна. Ние искаме да я променим”, казва той и сочи към останалите младежи.