Германия ограничи помощите за българи и румънци

Преди една година Федералният социален съд реши, че германските общини са длъжни да изплащат социални помощи на безработните граждани на държави от ЕС, пребивавали над шест месеца в Германия. Това обаче никак не се хареса на германската социална министърка Андреа Налес. Броени дни след това тя обяви, че планира закон, който да ограничи правото на получаване на социални помощи. 

Помощи едва след пет години

"Не може общините да се грижат неограничено за чужденци от страните-членки на ЕС, които не разполагат със средства. Ние сме длъжни да ги предпазим от подобно нещо", заяви още през декември 2015 Андреа Налес. "Общините имат така или иначе твърде много нови задачи покрай бежанците", каза още министърката.

Ето, че социалната министърка вече осъществи намеренията си: в четвъртък (1.12.2016) германският парламент прие поправки в закона, според които на чужденците от ЕС, пребиваващи в Германия, ще бъде налагано петгодишно ограничение за получаване на социални помощи и т.нар. Харц 4. Това означава, че например българи и румънци, които не са работили в Германия в последно време, нито пък преди години, няма да имат право на социални помощи. Гражданите на ЕС ще имат такова едва след пет години или както казва министърката, "когато пребиваването им в Германия се е затвърдило". "Само този, който живее, работи и плаща социални осигуровки в Германия, може да разчита на тукашната социална система. Този, който никога не е работил в Германия и е зависим от помощи, трябва да подаде молба за получаване на такива в родината си", подчерта Андреа Налес при гласуването вчера. В рамките на петгодишния период гражданите на страните от ЕС ще имат право на еднократно подпомагане - максимум за един месец, за да могат да организират връщането си в родината. 

Подозрително много българи с Харц 4

По данни на германското Бюро по труда, през януари 2016 общо 440.000 чужденци от ЕС са получавали социални помощи в Германия. Полските граждани представляват най-многобройната група - с 92.000 души. След тях са италианците със 72.000. А на трето и четвърто място се нареждат българите и румънците - със съответно 71.000 и 57.000 души. На пето място са гърците - с 46.000. Далеч не всички тези хора обаче са безработни. Много от тях работят, но печелят твърде малко и получават финансова подкрепа от държавата под формата на т.нар. Харц 4. Германските издания посочват, че броят на българите и румънците, които печелят твърде малко и разчитат на държавната финансова помощ, е "подозрително висок".