Герой или престъпник?

Темата не вълнува особено сърбите. Нито гражданите, нито медиите обръщат голямо внимание на започващия днес процес срещу Радован Караджич. Но това не може да се каже за Сташа Зайович, координаторка на неправителствената организация "Жени в черно". За нея процесът в Хага е верният момент за преосмисляне на близкото минало. За съжаление - казва тя - сърбите все още си затварят очите, когато става дума за военнопрестъпленията:

Сянката на миналото

"Смята се, че това е просто технически въпрос, нещо, което трябва да се свърши, заради външния натиск. Не се осъзнава възможността за промяна на морални принципи, за дистанциране от извършените престъпления и за отдаване на почит към паметта на жертвите."

От 2000 година насам, когато падна режимът на Милошевич, Хагският трибунал е препъни-камък за всички сръбски политици. Когато бившият премиер Джинджич заяви, че всички военнопрестъпници трябва да бъдат изправени пред съд, той беше убит. Неговият приемник, националистът Кощуница, колкото и да е парадоксално, предаде най-много предполагаеми военнопрестъпници на Хага, но не и най-търсените - Караджич и Младич. Едва последното правителство на Демократическата партия на президента Тадич залови Караджич.

Всичко друго, но не и антисръбски процес

Това правителство гледа на задълженията на Белград към Хагския трибунал по-различно от предшествениците си - казва Елена Милич, директор на Центъра за евроатлантически изследвания: "Сега поне някои политици, включително президентът Тадич, заявяват на висок глас, че военнопрестъпниците трябва да бъдат осъдени - заради нас самите, както и в името на техните жертви, и не на последно място в името на европейската интеграция."

Все повече обикновени граждани осъзнават колко важно е за Сърбия осветляването на близкото минало, както подчертава този случаен минувач: "Аз не мисля, че това е антисръбски процес. Нека най-сетне се разбере какво е направил Караджич, изобщо каква е отговорността му за онова, в което го обвиняват."