Глад, лишения, вой на сирени: Дневникът на един 19-годишен
15 март 2022Глад, студ, вой на сирени – в края на Втората световна война 19-годишният нидерландец Ян Базьойн вече е привикнал към всичко това. Впечатленията си той нанася всеки ден в дневник – кратко и ясно. Ян трезво наблюдава събитията и непрекъснато си повтаря: „Трябва да оцелея. Трябва непрекъснато да мисля, че всичко ще свърши добре. Не бива да клюмвам“.
Историчката д-р Барбара Бойс е посветила много време в изучаване на дневниците на Ян, които излязоха от печат и немски език. „Нагласите на младия Ян Базьойн отразяват нагласите на цялото нидерландско общество. Същото четем и в други дневници от онова време: ужасно е да си жертва на германско нахлуване, но трябва да се опитваш да се справиш със ситуацията по прагматичен и реалистичен начин“, казва историчката.
Окупацията на Нидерландия
Германският Вермахт нахлува в съседна Нидерландия на 10 май 1940 година. Ротердам, родният град на Ян, е подложен на тежки бомбардировки, цялата страна е окупирана. Тийнейджърът оцелява в окупирания град повече от четири години – във вечно търсене на храна и дърва за огрев. През зимата на 1944 Ян успява да се укрие от една хайка на окупационните сили, но малко по-късно го залавят и го натоварват на конвой за Германия. Младежът прекарва 75 часа без храна и вода, натъпкан заедно с други отвлечени в конски вагон.
„Такава нощ не се забравя! Студ и вятър, болести и ругатни – по-зле не може и да бъде. Преброих точно: 53 души във вагона. През нощта един от тях преживя нервен срив. Трима души все тичаха до вратите, подгонени от дизентерията. Две момчета на около 16 години през цялото време плачеха.“ Така Ян Базьойн описва пъкленото пътуваше от Ротердам до Бавария. Цели три тетрадки изписва Ян с преживелиците си в окупирания Ротердам и по-късно в лагера Дахау-Ротшвайге, където го пращат на работа в кухнята.
Синът му Леон Базьойн открива тези дневници едва след смъртта на баща си през 2001 и дълго се колебае дали да ги прочете. В крайна сметка цели 65 години след края на войната той решава да научи какво е преживял баща му. В интервю за ДВ Леон казва: „Когато бях по-млад, не се интересувах толкова от войната. До момента, в който разгърнах дневника на баща ми“.
Леон Базьойн е смаян от големия интерес към дневниците в Германия. Защото в Нидерландия успехът на книгата бил доста по-скромен. „След 1945 в европейските страни изобщо не се говореше за избиването на евреите“, припомня Барбара Бойс. Чак до 60-те и 70-те години на миналия век това важи и за Нидерландия, където през войната са избити или депортирани близо 75% от евреите.
Интересът на хората се събуди
„Но хората в Нидерландия вече се събудиха. Миналата година в Амстердам беше издигнат голям паметник с имената на всички жертви“, казва историчката. На същото мнение е и Леон Базьойн, който се надява, че дневниците на баща му ще изиграят просветителска роля. „Написаното от него е свидетелство за времето, от което бъдещите поколения могат да си извадят поуки за бъдещето“, казва той. Това важи особено за така нареченото „поколение Z“ – младите хора на възраст между 16 и 25 години.
Същото смята и историчката Барбара Бойс, която уточнява обаче, че дневници като този на Ян Базьойн трябва да са снабдени с професионални обяснения от историци. Например, за да стане ясно, че Ян е откаран на принудителен труд в самия край на войната и за щастие не е преживял ужаса на лагерите в техния апогей.
Книгата „Ян Базьойн – дневник на един работник под принуда“ е ценно свидетелство за Втората световна война, което разказва както за страданията и разрушенията, така и за човешката храброст. И онагледява особено за младите хора защо всяка война е една война в повече.
*****
Вижте и това видео на ДВ: