Голямата мистерия на тези избори

Добре е да се знае, че в България има и четящи избиратели. Разбира се, че голяма част от гражданите имат своите политически предпочитания, памет за отминали събития или пък преки зависимости, които предопределят избора им. Но гласуването за президент е единственият национален мажоритарен избор - за нито един друг пост в държавата не се изискват „повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели", както пише в Конституцията. Затова в тези избори са важни и личностите, и биографиите им, и техните конкретни намерения и планове. Защо искат да станат президент? Какво смятат да правят на този пост? Какво няма да правят, ако бъдат избрани? Звучи като нещо, което се подразбира - нали от всеки кандидат за работа се очаква да сподели поне няколко думи за това как ще се държи и какво ще прави, ако бъде одобрен.

Най-популярните кандидати могат да бъдат разделени на две групи - Цецка Цачева, Румен Радев и Красимир Каракачанов нямат свои интернет сайтове, а кампаниите им са подчинени изцяло на познатите партийните канали за информация. Трайчо Трайков, Ивайло Калфин и Татяна Дончева имат своите места в мрежата, където четящият избирател може да открие намеренията им. Това обаче е чисто формалното разделение. Посланията към избирателите са като цяло толкова размити, неразпознаваеми и нищонезначещи, че по време на кампанията се обсъждат теми като безобразията на парламента, дългогодишното бездействие на институциите срещу картела на пазара на горивата, поредните срамни знаци за зависимости в съдебната система - всичко друго, но не и ролята на президента. А не е вярно, че държавният глава е безгласна буква.

Дайте да дадем!

Кандидатът на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева не е публикувала своя платформа. Произнесе кратка реч при откриването на кампанията, среща се всеки ден с хора из страната, а пресцентърът на партията разпространява еднотипни съобщения: „Цецка Цачева в Ловеч: Правилните решения са взимат с отговорност и в диалог с българските граждани". В Плевен ще каже, че диалогът е важен, в Русе - че единството също е важно. И така нататък. Лайтмотив на нейната кампания са стабилността, единството, целостта на нацията. Ако към всички тези общи приказки добавим малко тревожност и авиационни термини, ще сме запознати с посланията на кандидата на БСП ген. Румен Радев. Малко цигани, малко ислямизация, малко призиви за освобождение на България (която е „на колене“, разбира се) и получаваме формулата на Красимир Каракачанов, който е кандидатът на ВМРО, НФСБ и „Атака“.

Издигнатият от Реформаторския блок Трайчо Трайков е единственият сред кандидатите, който публикува своя статия с конкретните си намерения - да налага вето върху „лобистки закони, които нарушават интереса на гражданите“; да не одобрява „назначението на тримата големи в съдебната власт или на главния прокурор, ако те са плод на политическа сделка или договор с големи бизнесмени“; да предложи промени в Конституцията за „намаляване на парламентарната квота в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, антикорупционен прокурор, премахване на следователите, импийчмънт на главния прокурор“. Проблемът на подобни конкретни ангажименти е липсващата среда за тяхното обсъждане. Татяна Дончева изказва близки оценки за „завладяната държава“, но говори предимно за необходимите реформи. А в България все пак предстоят президентски, а не парламентарни избори. Засега поне.

Геополитически хаос

В тази среда четящият избирател трудно може да се ориентира какви са външнополитическите виждания на основните кандидати за президент. Каква България си представят утре, част от какъв Европейски съюз да бъде, как да се държи на фона на близки и по-далечни заплахи? Малко повече конкретика има единствено около думите „Русия“ и „санкции“. Ясно е за публиката, че Румен Радев, Ивайло Калфин и Красимир Каракачанов са за сваляне на санкциите срещу Русия, защото водят до големи загуби за българската икономика. На този фон Трайчо Трайков отново е самотник. Единствено той обяснява, че санкциите са наложени само срещу определени лица от ръководството на Русия заради анексирането на Крим, а в резултат Москва наложи санкции срещу продукти от ЕС, включително и от България. Цецка Цачева не говори по тази тема, но декларира „евроатлантическа ориентация“ и придържане към „европейския път на България“. Каракачанов говори за заплахите от Турция, а Трайков винаги споменава заплахите в комплект - от Турция и от Русия.

Това предлагат кандидатите за президент на България. Проблемът е, че синтезирането на тази информация отнема време, което повечето избиратели не само нямат, но и никой не очаква да го инвестират точно в това. Ако човек разчита на медиите, ще научи, че кандидатите на ГЕРБ и БСП се гонят, но не се хващат за дебат. А за кандидатите на по-малки политически сили може и нищо да не научат, защото предизборната кампания е онова време в годината, когато българските медии спират да обсъждат (ако изобщо са го правили) политическите оферти, а на преден план излизат парите, които всеки кандидат може да си позволи да инвестира в медийното си присъствие.