Грехът на испанските банки

По време на бума на пазара за недвижими имоти испанските банки пробутваха ипотечни кредити дори на хората с прекалено ниски доходи. Още преди кризата да се разбушува, те знаеха, че едва ли ще могат да си върнат парите. Банките изливаха реки от пари в раздутия строителен сектор, а резултатът от всичко това са строителни руини, които тежат като воденичен камък на собствената им шия.

Още преди години сдружението на испанските банки и спестовни каси Adicae би тревога, че тази история ще свърши зле. Предупрежденията останаха обаче като глас в пустиня. Докато балонът не се спука. Ето, че сега испанската банкова криза разклаща и еврото. Adicae изчислява, че близо 1 милион испанци не са в състояние да изплатят ипотечните си заеми. Не минава седмица, в която властите да не изхвърлят някое семейство от жилището му. В същото време повечето испански банки притежават недвижимости, които са принудени да продават много под пазарната им цена.

Неприятната развръзка

По традиция недвижимият имот е най-важната материална ценност за испанците. 90 процента от тях са собственици на жилищата, които обитават. Преди всичко малките спестовни каси заложиха на мечтата за собствено жилище и изградиха най-скъпата в света мрежа от филиали - за да са уж близо до клиентите. "За да могат да пробутват на клиентите си продукти, от които потърпевшите нищо не разбират", уточнява в тази връзка шефът на Adicae Фернандо Хереро.

Централната банка е знаела много добре как ще изглежда развръзката. Но и там предупрежденията остават нечути, както признават под сурдинка някои от функционерите на банката. През 2010 година Banco de Espana най-сетне се задейства. Резултатът: осъществени бяха сливания на малките спестовни каси, както в случая с Bankia. Държавата напомпа милиарди в банковата система, но голямото бреме трябваше да понесат вложителите. Активите на малките вложители бяха преобразувани в акции на новите дружества. По този начин акционерите вложиха 45 милиарда евро в санирането. В случая с Bankia процедурата се провали. В резултат на което много клиенти на банката останаха без нито едно спестено песо. Правителството си замълча, защото не искаше на бял свят да излязат истинските мащаби на кризата.

Никакви поуки

Консервативната Народна партия, която е на власт от декември, заложи в началото на тактиката на протакането. Едва след силен натиск отвън правителството допусна международни контрольори в страната. А сега, както научихме тези дни, Мадрид подаде молба за помощ от Брюксел, но без да назовава конкретна сума - вероятно защото цели да спечели време. А банките? Те явно не са си извлекли никакви поуки от допуснатите до този момент грешки. Вместо да търсят нови стратегии за бизнеса си, те продължават по старому. Предлагат недвижими имоти дори на безработни. От което става ясно, че в Испания има нужда от железен контрол. Не само за правителството, но и за всяка отделна банка. Иначе развръзката ще е много по-драматична от очакваното - както за Испания, така и за Европа.

АГ, ФАЦ, ДПА, СШ, К. Цанев, Редактор: Д. Попова-Витцел