Гръцкият мрак

Известният гръцки писател Петрос Маркарис обяснява структурата на гръцката криза:

Освен седемте политически партии в парламента, у нас съществува извънпарламентарна система с четири партии; това са четирите части, на които се разпадна гръцкото общество след 18 месеца криза. Борбата за оцеляване не сближи, напротив тя отчужди още повече тези четири части.

Използвачите

Нека започнем от "партията на използвачите". Тук влизат всички предприемачи, които си напълниха гушите от клиентелизма на последните 30 години, на първо място строителните фирми. Големият им час бе преди Олимийските игри през 2004 година, когато бяха засипани от държавата с невероятно изгодни поръчки. Към тази партия спадат също предприятията, които обслужват държавните организации - например доставчиците на лекарства, консумативи и техника за болниците. Какви пари са били пропилени по тази линия гърците разбраха едва сега.

Партията на използвачите може да бъде наречена и "партия на укривателите на данъци", защото тук влизат също добре печелещите лекари и адвокати. Когато един грък отиде на преглед, лекарят му казва: "Прегледът струва 80 евро, но ако искаш квитанция, тогава ще ти струва 110 евро". Повечето пациенти се отказват от квитанцията, за да спестят 30 евро. А лекарите буквално трупат пари - на гърба на държавата и на същите тези граждани, които се мислят за много хитри.

Мъчениците

Втората е "партията на мъчениците". В нея влизат собствениците на малки и средни предприятия, и техните служители, а също лицата на свободна практика от рода на техници или таксиджии. Това са хора, които работят яко и си плащат данъците. Партията на мъчениците е най-голямата от четирите извънпарламентарни групировки, но и най-слабата, поради което я експлоатират всички.

Към нея се числят също работонаемателите и безработните от частния сектор. Малко са гърците, които получават днес редовно заплатата си. Повечето я получават на порции и то с няколкомесечно закъснение. Всички живеят в голяма материална оскъдица, а опашките пред бюрата за безработни стават все по-дълги.

Ненаситните

После идва "партията на молоха". Тя набира своите членове от държавния апарат и неговите филиали. Партията се състои от две групи: в първата влизат чиновниците и функционерите, които работят в обществения сектор и държавните предприятия, във втората - синдикалистите. Партията на молоха е извънпарламентарната ръка на съответната управляваща партия и гарант на клиентелизма, защото преобладаваща част от членската й маса се състои от партийни кадри и функционери.

Тази система има дълга предистория и води началото си от 50-те години, след края на гражданската война. По онова време националистите, победителите във войната, напълниха държавния апарат със свои хора. После през 1981 - малко след присъединяването на Гърция към ЕИО - на власт дойде първото правителство на социалистическата партия ПАСОК, което въздигна установилата се практика в партиен принцип. Всички партии и правителства след това участваха и консолидираха тази система. А пари имаше много благодарение на огромните субсидии от ЕИО, а сетне от ЕС. В редките моменти, когато парите не достигаха, дупките се запушваха с кредити.

Отчаяните

Последната от четирите партии на гръцкото общество е "партията на безперспективните". Тя е най-голямата ми болка, тъй като тук се тълпят гръцките младежи, които ежедневно седят пред компютъра в търсенето на работа - където и да било по света. Те не са гастарбайтери като дядовците и бабите си, които през 60-те години тръгнаха към Германия и Скандинавия в търсенето на препитание. Тези млади хора са с висше образование, някои дори с докторска титла. Ала от университета те отиват директно в безработицата.

Аз съм роден и израснал в Истанбул, но от много години вече живея в Атина. При дъщеря ми е обратното - тя е родена в Атина, а сега живее в Истанбул. Това би могло да се нарече репатриране на второто поколение. Защото дъщеря ми не е единствената. През последните две години много млади хора се изнесоха в Истанбул, където се обръщат за помощ към православната патриаршия в търсенето на жилище и работа. Младежката безработица в Гърция сложи край на старата ни вражда с Турция.

Ние ще преодолеем кризата, като пожертваме две, в най-лошия случай три поколения. Младите хора са най-големите губещи днес. А ние ще бъдем големите губещи утре, защото след няколко години ще се окаже, че ни липсват свежи сили.