Защо (не) обичаме гърци и сие

Средиземноморието не е само Гърция. Но тя е емблематична за всички останали страни, чийто брегове се къпят в средземноморските води. Защото всички тези страни светят с една и съща светлина, следват същите прастари традиции, изхранват се със зехтин, ядки и вино, и са били свидетели на възхода на три световни религии. Миналата година италианската кухня бе включена в списъка на световните паметници на културата на ЮНЕСКО, с което бе отдадена почит към една култура, която от хилядолетия свързва хората между Барселона и Александрия.

Пъстро и топло

Днес това културно пространство е символ на икономическо безхаберие, некомпетентност и корупция. Гърция, Испания, Португалия, Италия, а много скоро вероятно и Франция днес са винени, че са предали ценностите на Европа и на Запада. Защото те искаха да получат част от богатството на капиталистическия свят, без да усвоят неговия аскетизъм, студен рационализъм и дисциплинирана бюрокрация. На първо място, разбира се, Гърция, която се вмъкна в ЕС, представяйки неверни данни за своето финансово състояние. "Гърците да се махат", крещят не само лумпените в кръчмите, без да се замислят колко бихме изгубили, ако останем без Гърция.

Ние все още се нуждаем от Средиземно море, пише в есе за в. "Ди Велт" германският публицист Бертолд Зеевалд. Той си спомня, че когато със свито сърце завел десетгодишната си дъщеря в Атина, още на третия ден тя го смаяла с признанието, че искала да живее тъкмо там. Като аргументи детето посочило - в Гърция е топло, а животът е пъстър и безгрижен за разлика от живота в строгия Север! Явно само за няколко дни малката е усетила онова, което е очаровало поколения западни пътешественици. При това става дума не само за красотата на Гърция, но и за хората.

От друга страна това е и аргумент, обясняващ сегашния гняв по тези ширини: как можаха елитите в Гърция, Италия, Испания (но така също и в Тунис, Египет, Либия и Сирия) да докарат своите страни и народи до това положение? При това се забравя, че край "бреговете на светлината" са били формулирани не само повелите на демокрацията, римското право и християнството. Там също така са били инсценирани и геноциди, а цели държави са били превръщани в плячка на отделни кланове.

История и дългове

Фернан Бродел, големият историк на Средиземно море, бичуваше "острите зъби на северния, международния капитализъм". Той пропусна да забележи обаче, че същият този капитализъм осигури на своите работници едно функциониращо здравно и пенсионно дело, докато зад буколическата представа за балканските овчари се крие мизерия без никаква перспектива. Сегашното положение на средиземноморските страни би трябвало да ни напомни, че капитализмът не е най-лошата рамка за осъществяването на човешкия стремеж към щастие.

Но не бива да забравяме и друго: Европа е немислима без античното наследство на Гърция, Рим и Израел. Не е късно развитията в Гърция, Испания или Италия да ни напомнят, че с капитализма и неговите странични ефекти не трябва да се прекалява. Дълговете са си дългове, а прогресът не е вечен лек против тях.

В продължение на 4000 години средиземноморската цивилизация е преживяла - и преодоляла - многобройни кризи. Атлантическият свят все още ни дължи това доказателство. Но "онова вретено, проточило се от Гибралтар до Суец" (по Бродел) би трябвало да означава за нас много повече от тази проста антитеза.

                                                                       АГ, Велт, БЗ, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов