Гърците за нищо не стават?
14 декември 2011За гръцката традиция на фалитите припомня Райнхард Хилебранд:
В държавния бюджет на Гърция за новата година са заложени постъпления в размер на 21 милиона, разходите са в размер на 20 милиона драхми. Излишъкът в бюджета на страната ще бъде изразходван за повишаване на заплатите на държавните служители. Три години преди това са намалени вносните и износните мита. Напук на това, за пет години приходите в бюджета са се увеличили петорно - благодарение на засилената търговия и на строгите мерки, с които правителството преследва корупцията сред служителите, съобщава вестник "Берлинер Блат". Добре дошли в Атина през 1859 година! Новият бюджет за 1860 г. е гласуван.
"Бива ги да заслепяват!"
След извоюването на независимостта през 1832 г. приходите в държавния бюджет нарастват, но от 1840 г. драстично намаляват и през 1856 достигат 18 милиона драхми. Голяма част от дълговете е свързана с основаването на държавата. Гърция иска да покаже, че е свалила ориенталската си носия и принадлежи към модерния свят. Европейски пътешественици описват помпозните палати на краля в Атина. Явно и старият Гьоте е подозирал какво ще се случи, защото още във "Фауст" неговият Мефистофел подхвърля следната подигравка: "Гърците за нищо не стават, бива ги само да заслепяват".
След известно финансово консолидиране започват нови неволи. Нещастният крал Ото Първи е свален от престола и се завръща обратно в Бавария. Престолът се заема от датския принц Георг. Разходите за инфраструктура и за военните надвишават възможностите на страната. Между 1881 и 1893 година Атина взема заеми от Лондон в размер на 30 милиона паунда. Сравнена с днешната покупателна сила, тази сума се равнява на около 3 милиарда евро. Великобритания е загрижена и изпраща на дипломатическа мисия в Атина Едуард Лоу.
"За съжаление фалирахме"
Държавните финанси трябва да бъдат проверени. Преди да се върне в Лондон, Лоу констатира: "С плодородните земи, работливите си хора и деятелни управници страната може да се надява на блестящо бъдеще". Дипломатът явно е гледал на Гърция през розови очила. През ноември 1893 г. премиерът Трикупис изненадва чуждестранните кредитори с изявлението: "За съжаление фалирахме". Объркването в Европа е голямо. Гърция прекратява погасяването на заемите. Премиерът подава оставка.
Напук на кризата, през 1857 г. Гърция влиза във война с Османската империя. Войната трае само няколко месеца и завършва зле: Тесалия е окупирана и трябва да се плащат репарации. Едуард Лоу отново заминава за Гърция. Той успява да намали турските искания от 10 на 4 милиона паунда. Съгласно мирния договор, в Атина се създава международна финансова комисия от шестте сили, а Едуард Лоу е нейн пръв председател.
Реномето на Гърция е съсипано. Лоу обаче има успех. Държавните дългове трябва да се преструктурират; 60% от държавния излишък да се поделят поравно между изплащане на лихви и амортизационен фонд. През май 1898 г. споразумението влиза в сила след бурни дискусии в атинския парламент.
Звучи познато
Гърция губи част от суверенитета си. Много млади гърци не виждат никаква перспектива и напускат родината си. Гърция все пак успява обаче да избегне корабокрушението. Пазарите се успокояват, курсовете на акциите се покачват, Атина отново минава за надежден партньор. Положението остава сравнително стабилно - до 1914 г., когато целокупна Европа се срива в бездната.
АГ, ДЦ, Р. Хилебранд, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева