Griechenland EU

Само преди няколко седмици канцлерката Меркел уверяваше, че финансова помощ за Гърция изобщо не била необходима, че това щяла да бъде най-крайната мярка. Удивително е колко бързо настъпи тази крайна необходимост. Германците и другите стискат зъби и плащат.

Това естествено е неприятно. Една страна е живяла в продължение на десетилетия над възможностите си, тя е разкрасявала статистиката си, вмъквайки се във валутния съюз с фалшифицирани данни. А сега другите трябва да я спасяват.

Къде е стимулът за останалите?

Не само за Гърция, но също за Ирландия, Португалия, Испания? Истината е, че ЕК и останалите страни от еврозоната дълго време си затваряха очите пред гръцкия случай. От друга страна тъкмо германците са крайно заинтересувани от поддържането на стабилността на еврозоната, защото върху нея се крепи цялата им икономическа концепция.

Само че работата няма да се оправи с една спасителна акция. Защото без структурни реформи в ЕС и извън него, следващата криза е само въпрос на време. Защо досега няма реален напредък в установяването на по-ефективен контрол върху финансовите пазари? Как е възможно няколко рейтингови агенции да определят съдбата на цели национални стопанства? Защо данъкоплатците спасяват банки, само за да могат последните след това да продължат да спекулират срещу държавата?

Създаването на валутния съюз бе на първо място политическо и едва на второ място икономическо начинание. И ето, че сега, след като се разрази бурята, почти никой не се интересува повече от правилата за финансова стабилност.

Необходими са промени и в еврозоната

В бъдеще обмяната на информация между страните-членки на ЕС трябва рязко да се подобри, така че да могат своевременно да се взимат мерки за противодействие на надигащите се кризи. А освен това в бъдеще трябва да стане възможно временното изключване от валутния съюз - една тема табу в момента.

ЕС устоя сравнително добре на първата част от финансовата криза, защото действаше сплотено. Съюзът би трябвало да се поучи от това.