Даймел: "Това е удар по Борисов"

ДВ: Госпожо Даймел, изненадаха ли Ви резултатите от вчерашното гласуване?

Даймел: Радев води - и това е известна изненада. Лично аз бях изненадана още когато БСП извади от ръкава си един политически съвършено неопитен и непознат бивш генерал. Успехът на Радев е още едно доказателство, че в България съществува определена симпатия към мъже, които по линия на биографията си излъчват нещо като „естествен” авторитет. Изрично подчертавам: мъже. Други примери са Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов. Към размисъл настройва и видимата „милитаризация” на тези президентски избори, в които част от кандидатите или техните вицета са военни.

Още е рано за по-точен анализ, но все пак се очертават няколко фактора, които доведоха до този изборен резултат. Първо: това във всички случаи е пореден удар по Борисов и неговото правителство. Второ: явно не е достатъчно в последния момент да издигнеш една твърде нехаризматична кандидатка - нищо, че целенасочено я представяш, по аналогия с Ангела Меркел, като майка на нацията и дори си я научил да подражава на типичните жестове на Меркел с ръцете. Борисов ще трябва да си постави въпроса защо той и партията му застанаха против Плевнелиев, който имаше много добри позиции - както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. И трето: хората в България искат по-висок жизнен стандарт. А това е сериозен проблем, след като заплатите в страната са доста по-ниски от тези в съседни балкански държави. Тук роля играят и санкциите на ЕС срещу Русия, които българските избиратели и избирателки усещат като лишение, още повече, че членството на страната в ЕС не донесе очакваните подобрения. Не съм съгласна обаче с онези, които твърдят, че се сблъскват една проруска и една проевропейска позиция. Всички допитвания досега показват, че мнозинството от българското население подкрепя членството на страната в ЕС и в НАТО. Всички фактори, които изброих, играят роля за изборния резултат вчера.

ДВ: Как оценявате шансовете на Радев и Цачева на втория тур?

Даймел: Сега ще се търсят стабилни мнозинства, ще се търси подкрепа от други слоеве на електората. Ясно е, че Цачева и ГЕРБ ще търсят тази подкрепа при турското малцинство и сред избирателите в центъра и вдясно от центъра. Тоест - ДПС, което винаги носи стабилно количество гласове, ще бъде обект на ухажване както от страна на ГЕРБ, така и от страна на БСП. ГЕРБ обаче ще го прави по-безшумно. За Борисов и Пеевски се смята, че все пак имат по-тесни връзки, отколкото изглежда, и в този смисъл с помощта на различните медийни канали може да се сглоби някаква конструкция. Дали обаче ГЕРБ ще съумее да стори същото и с Реформаторския блок - в това се съмнявам.

ГЕРБ се нуждае обаче и от политическите екстремисти вдясно. През последните години партията на Борисов демонстрира, че няма проблеми с това взаимодействие. Голямата подкрепа за Каракачанов и Марешки показа, че хората искат сигурност. Те мечтаят за ясна житейска перспектива и по-добри социално-икономически условия на живот. Ето защо преди втория тур и двамата кандидати трябва да обърнат внимание на тези тревоги.

ДВ: Каракачанов и Трайков постигнаха по-високи резултати от очакваното. Какво означава това, според Вас?

Даймел: За съжаление и България е илюстрация за това, че дясно-популистки идеи като тези на Каракачанов намират добра почва сред част от избирателите, които имат усещането за някаква заплаха. България е сред първите страни в ЕС, които са пряко засегнати от мигрантската криза. Доброволните граждански отряди са стряскащо доказателство за това. От друга страна страховете на населението не бива да се подминават. И тъкмо политиката, включително и бъдещият президент или бъдещата президентка, са длъжни да се заемат с това огромно предизвикателство и да търсят решение на този общоевропейски проблем, изхождайки от либералните и хуманитарни ценности. Длъжни са както заради ЕС, така и заради населението на собствената си страна, неделима част от което са и българските граждани с мюсюлманско вероизповедание. Каракачанов не е човекът, който би адвокатствал за тази кауза, но Трайков навярно е. Той си спечели уважение още докато беше министър на икономиката. А резултатът, който постигна вчера, е голям успех - особено на фона на проблемите вътре в Реформаторския блок.

ДВ: Гласовете, подадени за референдума, очевидно са някакъв сигнал към политиците. Какъв е този сигнал, според Вас?

Даймел: В момента, когато отговарям на въпросите Ви, още не е ясно дали референдумът ще бъде валиден. Независимо от това е доста необичайно, че един човек, който е известен най-вече със своето телевизионно шоу, успя да стигне толкова далеч. Ако българските граждани смятат, че е крайно време гласът им да бъде чут, тогава политическите елити трябва да се запитат дали и как функционира контактът им с хората. Или не функционира. Лично мен това много ме тревожи. Защото точно в този момент много опасна става ролята на манипулаторите. Онзи, който контролира необходимите медийни канали и успее да извади на сцената подходящите фигури, ще бъде в състояние да транспортира и своята политика. Очевидно прекъснатата връзка между политическите елити и гражданите в България е нещо много опасно.

Критично трябва да се огледа ефектът, който ще породят евентуалните решения в резултат от референдума. Задължителното гласуване, което вече беше въведено, тежко се разминава с конституционното право на глас. А мажоритарното гласуване крие опасност за плурализма, защото малките партии вече няма да имат шансове и страната ще бъде стегната в тесен партиен корсет. Колкото до предложението да се намали субсидирането на партиите - това си е популистко ловене на риба в мътни води. Ако това стане, в бъдеще партиите ще търсят финансиране по различни тъмни канали. Лично аз силно се съмнявам, че такова нещо ще бъде от полза за свободата, демокрацията и правовия ред. Особено в България.

ДВ: Какво въздействие ще окаже вчерашното гласуване върху политическата ситуация в България?

Даймел: Бойко Борисов отначало заяви, че той и правителството му ще се оттеглят, ако на първия тур Цецка Цачева остане след Румен Радев. Ако наистина се стигне до оставка на правителството, в България ще има нови избори, а това не вещае нищо добро. Ще настъпи политическа нестабилност, а популизмът, който - уви - вече не е чужда дума и в българската политика, ще стане още по-гръмогласен и мръсен.