А за кого да гласуват европейците в България?
21 октомври 2016В момента България има президент, който изказва ясни позиции. Той подкрепя членството на България в НАТО и Европейския съюз, изказва своето последователно виждане на международни форуми и с това печели както привърженици, така и открити врагове. Росен Плевнелиев нарича в прав текст анексирането на Крим агресия и защитава последвалите санкции на Европейския съюз срещу политическия и бизнес елит на Русия. Само след три месеца България няма да има такъв президент. Ако се вярва на социологическите проучвания, предстоящите избори ще бъдат спечелени или от кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, или от ген. Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП.
И двамата се обявиха за преразглеждане на санкциите срещу Русия и ги обрисуваха като нещо, от което българският народ страда. Кандидатът на БСП открито обяви привързаността към ценностите на Европа като враждебна към Русия (еврофилията не значи русофобия), а пък кандидатът на ГЕРБ защити предаването на опозиционери на Турция, защото човешките права не били толкова важни, колкото националния интерес. С тези позиции и двамата предизвикаха много повече тревоги, отколкото яснота по бъдещите си намерения. Най-добрата новина засега от тази президентска кампания в България е, че дебати между първите двама претенденти все пак се състояха.
Санкции и глупост
Проблемът идва с изказаните мисли. Цецка Цачева заяви, че икономическите санкции срещу Русия „безспорно трябва да бъдат преразгледани“. Румен Радев пък обеща да преследва „нашия икономически и търговски интерес и да обединяваме усилията си с европейските държави, пострадали като нас“. И двете позиции са притеснителни със своя прокремълски популизъм и още нещо, което е или невежество, или умишлено заблуждаване на избирателите. Защото санкциите на ЕС са насочени срещу конкретни хора от руската върхушка, които са пряко замесени в незаконното анексиране на Крим. Санкции са наложени и на някои руски банки и енергийни компании, за да не могат да си набавят средства от западните финансови пазари.
Другата страна предприе масови санкции и наложи забрана за внос на европейска продукция, за да не могат, например европейски производители на хранителни продукти, да изнасят за руския пазар. Но същевременно и потребителите в Русия не могат да купуват техните стоки. Тоест, става дума за много различен подход и за непропорционални мерки, предприети от едната и другата страна. Ако някои производители в България страдат, те страдат в резултат на наложеното от Русия ембарго. Тази позиция на Цачева и Радев е открита атака срещу общата европейска позиция, а именно – не може да завземеш територия от чужда държава в Европа и да очакваш да не последва нищо.
Човешки права ли?
Най-големият гаф на кандидата на ГЕРБ обаче бе изречението, че „националният интерес е преди отделните права“, произнесено по повод противоречивото предаване на Турция на нейни граждани, които са обвинявани в съпричастност към мрежата на Фетхуллах Гюлен. Поставянето на държавата над индивидуалните човешки права е класически автогол за всеки кандидат, който претендира да е десен. Подобно изказване от представител на класическото ляво или на т.нар. патриотичен спектър – т.е. ксенофобските популисти, не би направило впечатление. От кандидата на най-голямата дясна партия обаче такива думи са сериозен проблем.
От своя страна пък Румен Радев обеща да бъде „социален филтър“ (?!?) и подкрепи по принцип идеята за възстановяването на задължителната военна служба, обаче сега точно нямало пари за това.
Вероятно голяма част от хората са останали безмълвни между тези две ценностни системи. Един от най-популярните коментари в социалните мрежи определи дебатите като сблъсък между „двамата кандидати на БКП“. Българите с проевропейско мислене, които уважават човешките права и достойнство, които очакват политиците да защитават техните ценности, със сигурност остават сериозно притеснени от вероятността един от двамата фаворити да стане следващия президент на България. На фона на липсващите ценности, дори усещането за посредственост остава на втори план.