Двама по-малко под спасителния чадър?

Финансовите експерти смятат, че предстоящото излизане на Испания и Ирландия от "спасителния чадър" е положителен сигнал. Главният икономист на Комерцбанк Йорг Кремер казва, че това е стъпка в правилната посока. Според него Испания и Ирландия вече не са зависими от помощи отвън. В същото време експертът предупреждава срещу прекомерен оптимизъм: "Съмнявам се, че настъпва категоричен обрат. Кризата в Европа все още не е отминала, както ясно се вижда от примера с Италия. Там продължават да не се полагат достатъчно реформаторски усилия", посочва той.

Италия и Франция будят загриженост

Разходите за производство в Италия се покачват и страната затъва още по-дълбоко в кризата. Мнозина експерти споделят диагнозата, че реформите в Италия не са започвали. "Докато Италия остава в плен на проблемите, и дума не може да става за обрат в дълговата криза", казва Кремер.

Кристиан Шулц от Беренберг банк е съгласен с това. За него обаче Франция представлява по-сериозния проблем. "Проблемът на Франция е в постоянно влошаващата се конкурентоспособност", казва Шулц. За разлика от една Испания, например, която от две години провежда реални реформи. "Решението на ЕС от 2011 година дефакто да остави Гърция да фалира, предизвика най-тежката финансова криза на Иберийския полуостров. Но тя започна още преди това - когато се спука балонът с недвижимите имоти. На практика Испания е в криза от цели шест години", твърди Шулц.

Испания и държавните облигации

Икономистите виждат два съществени фактора, допринасящи основно за излизане на Испания от кризата. На първо място това са полаганите от испанците усилия. Правителството в Мадрид увеличи данъците, съкрати разходите и през 2012 година започна да реформира трудовия пазар. "Тази реформа стабилизира автомобилната индустрия", твърди Шулц. Съживяването на автомобилната индустрия от своя страна доведе до увеличаване на износа и до намаляване на вноса. По този начин вътре в страната остават повече пари.

Освен това Испания спечели много и от мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ). От средата на 2012 година ЕЦБ изкупува неограничено държавни облигации на закъсалите страни от еврозоната. По този начин Испания можа да си осигури заеми при по-ниски лихви. През 2012 година лихвите бяха на ниво от седем процента, а сега са паднали до 4 на сто. "Испания се намира в значително по-благоприятна ситуация и през януари може да излезе от спасителния чадър", казва Шулц.

Преди повече от година Испания подаде молба за финансова помощ за спасяването на закъсалия банков сектор. Страната обаче използва само 40 от общо 100-те милиарда евро и в момента няма нужда от допълнителни кредити за рекапитализиране на финансовите си институции, подчертава финансовият министър Луис де Гуиндос.

Младежката безработица остава проблем

Ирландия също се съвзема изключително бързо. Тя получи класическа кредитна програма и използва пълноценно времето, казва Йорг Кремер. "Преди всичко Ирландия отново спечели доверието на кредиторите и затова е в състояние да си осигурява свежи пари на международните пазари без помощта на ЕС", казва той.

Въпреки доброто си финансово положение Испания все още изостава в сравнение с Ирландия. Както и преди младежката безработица в Испания си остава много сериозен проблем. Така мисли също и Кристиан Шулц: "Трябва да сме наясно, че не всичко в Европа може да върви по мед и масло, след като за кратко време преживяхме две последователни исторически кризи". Пътят обаче е верен.

Испания и Ирландия са добри примери за това, че спасителният механизъм може да функционира успешно. "Ако още страни се окажат зависими от външна помощ, ние винаги можем да се позовем на успеха на досегашните спасителни механизми. Това би облекчило и получаването на необходимите парламентарни разрешения", твърди експертът.