Денят, който промени всичко

В сутрешните часове на 11 септември 2001 хората в Ню Йорк бяха в очакване на поредния хубав ден от късното лято. И изведнъж... два самолета се забиха като ракети в Световния търговски център. Друг удари Пентагона. Четвърти самолет се разби в Пенсилвания. Равносметката: 3000 жертви. От този ден нататък в Америка вече нищо не беше както преди. И не само в Америка.

Американските институции и по-рано са били цели на терористичната мрежа Ал Кайда. Световният търговски център бе обект на нападение и през 1993, но едва след атаката през 2001 стана ясно с какъв противник си имаме и ще си имаме работа в бъдеще: с решени на всичко ислямистки терористи с геополитически цели.

Терористите постигат целта си

Срутените кули близнаци се превърнаха в символ на едно дълбоко засегнато общество и една епоха, белязана от асиметрични конфликти. След "9/11", както е обозначаван този ден в Щатите, светът се промени из основи. Последваха войни, от чиито последици и до днес страдат страни и региони. На други места по света се завърнаха старите вражди след временни фази на сътрудничество. Не се сбъднаха и надеждите, че ислямският тероризъм и джихадизмът са временни явления и че могат да бъдат победени в рамките на няколко години. По-скоро се сбъднаха прогнозите на тогавашното правителство на Джордж Буш, че военното противопоставяне на този феномен ще продължи цяло едно поколение или дори по-дълго. Да не говорим пък за политическото и идеологическото противопоставяне. Затова и спорът дали е уместно да говорим за "война срещу терора" звучи малко излишно. Във Франция, която напоследък беше атакувана многократно, се говори съвсем естествено за "война".

Днес радикалните ислямистки терористични групировки оперират в Предна Азия, в Близкия Изток, в Северна, Източна и Западна Африка. Много от тях са свързани с т.нар. "Ислямска държава" (ИД), която наследи във военно и идеологическо отношение Ал Кайда. ИД владее територии в Сирия и Ирак. Вярно, те стават все по-малки, но все още продължават да служат за разпространение на порапагандни послания по цял свят. В някои страни терористите действат сравнително необезпокоявано, в други са в дефанзивна позиция. И в двата случая обаче те причиняват огромни злини.

Терористичната заплаха е глобална, защото и операционният радиус на терористите е глобален. Затова не може да бъде даден отбой. Продължителността и интензивността на борбата срещу тероризма предизвика безпокойство сред западните общества. В Европа чувството на несигурност расте, а в Америка се наблюдава сякаш един вид изтощение. През 2004 и 2005 атентатите в Мадрид и Лондон бяха извършени от Ал Кайда. Последните нападения, вкл. тези в Германия, бяха в повечето случаи дело на единични бойци, свързани с джихадистите, преминали военно обучение в Сирия и завърнали се в Европа. Силите за сигурност трудно могат да се справят с тези т.нар. "доморасли" терористи - дори когато те са известни на тайните служби. Толкова по-голяма е сега радостта, че френските сили за сигурност успяха да предотвратят още един атентат.

Терористичните нападения, прославяни като дела в името на исляма, сеят недоверие. Но точно това е целта на организаторите. Дебатът за носенето на бурка и буркини е следствие именно от това недоверие. Т.нар. "Ислямска държава" иска да провокира твърди реакции срещу мюсюлманите и след това да ги призове на решителна битка срещу Запада. Всъщност както и преди, повечето жертви на ислямския тероризъм са мюсюлмани - най вече в Пакистан, но и в Афганистан. Тероризмът в Ирак и Сирия в повечето случаи е на религиозна основа във връзка с конфликта между сунити и шиити. Често правената напоследък аналогия с Тридесеттгодишната война дава ясно да се разбере колко фундаментален, унищожителен и безмилостен е този конфликт.

Въпросът, който остава без отговор

На 11 септември 2001 светът разбра какви отровни мехури създава ислямисткото възраждане и на какви дела са способни фанатизираните млади мъже. Западът реагира на това развитие в много отношения, но не винаги особено умно. Той не може да си позволи безразличие и небрежност. А трябва да действа разумно, търсейки постоянно сътрудничеството с другите страни, които също са засегнати от терора. В борбата срещу тероризма на ИД, Ал Кайда и техните подражатели, Западът трябва да използва всички налични инструменти: военни, полицейски, идеологически и педагогически. Но и 15 години след 11 септември няма отговор на въпроса: Кое е най-ефективното средство срещу податливостта към радикализиране на толкова много млади мюсюлмани.

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main