Deutschland Ausländer

С нападките си срещу имигрантите мюсюлмани и изявленията за съществуването на "еврейски ген" бившият берлински сенатор Тило Сарацин се прочу и извън пределите на Германия. Излязлата му наскоро книга отприщи нова вълна на възмущение. По този повод в коментар под заглавие "Добър = германец", публикуван във Франкфуртер Рундшау, живеещата в Германия публицистка от ирански произход Фердос Форудастан остро критикува отношението на германците към чужденците и по-специално към мюсюлманите:

Чудя се. Чудя се на политиците и коментаторите, които съвсем си опростяват нещата около Тило Сарацин. Аргументът им гласи: ако мюсюлманските имигранти бяха по-склонни да се интегрират и ако германските политически партии не бяха оттласквали назад в продължение на години проблемите с тяхната интеграция, то тогава авторът с неговото подстрекателство срещу мигрантите нямаше да има някакъв отзвук, който да си струва да бъде споменаван.

Германците - страх от чуждото

Чудя се, защото в това отношение към нещата напълно липсва нещо, което съзират не само социолозите. Всеки, който върви из тази страна с отворени очи, задължително трябва да стигне до извода, че част от гражданите имат дълбоко заседнали страхове от всичко чуждо. Една, макар и малка част от германците смята хората с чуждестранни корени за принципно непълноценни.

Без съмнение, нито един разумен съвременник не отрича, че едно малцинство сред мигрантите не иска да учи немски език, потиска съпругите или дъщерите, или пък има престъпни намерения. Сигурно, ако тази страна беше започнала много по-рано да се занимава с имигрантите си, ако се беше погрижила преди всичко за по-доброто образование на децата им, тогава днес щяхме да сме по-напреднали. Без съмнение: който постави пръст върху подобни рани, още далеч не е ксенофоб. Но не всички, които ръкопляскат на Сарацин, са движени от благородната загриженост за уреденото и мирно съвместно съществуване на хора с различен произход.

Ето една малка подборка от случки от най-близкото минало и от моето обкръжение: един съсед, заможен лекар, си търсеше домашна помощничка. Препоръчах му млада жена от турски произход. Той завъртя глава. Мюсюлманка, узнах от него аз (която също съм мюсюлманка), със сигурност нямало да влезе в къщата му.

Един колега от телевизията ме попита, -мен, жената с ирански корени, в коя кьолнска гимназия учи дъщеря ми. Отговорът ми предизвика ужасеното възклицание: "Ама защо?! Та там тя седи в клас с ужасно много чужденци. Те мислят по съвсем различен начин".

Расизмът - разпространен сред всички прослойки

Веднъж пък гостенка на едно парти, юристка, разказа за сина си, който трябвало да изкара една учебна година в Южна Африка, но задължително в "бяло" семейство. Защо, попитах я. И чух в отговор, че чернокожите били, какво да се прави, по-малко културни и действали по-инстинктивно. Друг един гостенин, също юрист, я подкрепи, че нямало смисъл да се отричат различията между расите.

Вярно е, че спрямо мен - съседка, колежка, бегла позната, тези съвременници се държат дружелюбно. Не ме ругаят, за разлика от онези слушатели или зрители, които обменят постинги в интернет за това, че аз като "прокраднала се мюсюлманска годеница" мога да разпространявам "чуждоземските си лайна" по "нашите, германски радио и телевизия". Или които ми пишат да си "държа иранската човка затворена", иначе нещо щяло да ми се случи.

Но всички те - лекарят, телевизионерът, юристката и анонимните в повечето случаи подстрекатели, имат едно общо нещо: те делят света на "добър = германски или поне бял" и "лош = мюсюлмански, чуждестранен или черен". И никой, колкото и добре интегриран имигрант, не може да ги спре, нито най-умната интеграционна политика може да преодолее предразсъдъците им. Те не са подходящи за главни свидетели на обвинението в дебата за имиграцията.