''Долу САЩ!''

Журналистът Тобиас Якер от години изследва отношението на германското общество и медиите в страната към Съединените щати. Сега той представя впечатленията си в своята книга "Омраза, завист, лудост. Антиамериканизъм в германските медии". Книгата започва с една история от берлинския квартал Кройцберг. Един американец държи там малко кафене. По прозорците и стените на заведението обаче неизвестни лица редовно изписват със спрей призиви като "Долу САЩ!", "Махайте се от Кройцберг!" или дори "Убийте САЩ!". Собственикът, който е роден и израснал в Ню Йорк, е изумен от омразата, която се изсипва върху него. "Това е само един от многото примери за ширещия се сред германската общественост антиамериканизъм", посочва в книгата си Тобиас Якер.

"Разбира се, че заглавието на моята книга е твърде остро, но пък то отразява съществуващата в някои германски медии екстремна тенденция за отправяне на обвинения към Америка, изпълнени с омраза", обяснява авторът. Той посочва, че някои медии говорят за "демократичен фашизъм", както и че те наричат например бившия президент Джордж Буш "умопобъркан мисионер".

Щатите - "превъоръжен световен шериф"?

Този вид квалификации разкриват наличието на омраза, която се простира далеч отвъд политическата критика към американското правителство, смята Тобиас Якер. Той се впуска по следите на феномена, съсредоточавайки се върху дебатите, водени в навечерието на иракската война, която бележи една от най-ниските точки в трансатлантическите отношения след Втората световна война. Същевременно оспорваната политика на правителството на Буш се превръща в истинско тържество на антиамериканската идеология.

Якер цитира редица статии от германските вестници и констатира, че феноменът не се ограничава до някои екстремни части от политическия ландшафт. Той е убеден, че антиамериканските представи и клишета отдавна са се разпространили сред обществото. "Прави впечатление, че много от оценките, съдържащи се в коментарите на медиите, си приличат. Някои германски издания наричат Щатите "империалистически", "колониални", "превъоръжен световен шериф". Пишат, че Америка се отнася към Германия като към "васал" или "протекторат", от когото очакват безпрекословна вярност", посочва журналистът.

Авторът проучва политическата, икономическата и културната страна на нещата и прави подробни анализи на отделни коментари, публикувани в германските медии през годините. "В един коментар, писан в началото на войната в Афганистан, авторът Рудолф Аугщайн посочва, че терорът от една страна е нечовешки, но от друга пък е неизбежен, понеже го е имало винаги. И така терорът срещу Съединените щати е ако не оправдан, то най-малкото обясним", пише Тобиас Якер.

Как антиамериканизмът помага на германците

Якер се спира и на икономическите и на финансовите измерения на явлението, отбелязвайки, че във времената на финансовата криза старият стереотип за американския "грабителски" финансов капитализъм се противопоставя все по-често на германския "съзидателен" индустриален капитализъм. Щом пък става дума за успешно американско влияние в културно отношение, германските медии веднага заговарят за "макдоналдизация".

Според Тобиас Якер, недоволството, което хората изпитват спрямо глобализираната икономика и кризите по света, се пренася върху Съединените щати. В Германия обаче антиамериканизмът има и още една функция, смята той. "Мисля, че нацистките сравнения във връзка със САЩ, които постоянно се появяват в германските медии, имат функцията да облекчат Германия от бремето на историята. Читателите остават с чувството, че германците вече са загърбили мръсната история завинаги. Че едва ли не днешните нацисти са американците. А така германците просто нямат основания за угризения на съвестта", казва Тобиас Якер.