Дотук добре, г-н Радев

Първото двустранно посещение на новия български президент Румен Радев очевидно не случайно го доведе тъкмо в Берлин. Само дни след визитата си в Брюксел и европейската среща на високо равнище в Малта, Радев дойде в германската столица най-вече за да даде сигнал за своите външнополитически възгледи. По време на предизборната му кампания, пък и след като встъпи в длъжност, редица западни медии представяха издигнатия от БСП Радев като „проруски политик”. От една страна основания за това имаше, от друга обаче действаше инерцията „БСП=Русия”. Като новак на политическата сцена Румен Радев първоначално направи няколко къде непохватни, къде двусмислени изказвания, после обаче многократно се самоопредели като политик с ясна евроатлантическа ориентация. Потвърди го без уговорки и в Берлин, където освен това дойде с близък до ума политически дневен ред: Германия е най-важният партньор на България - и то не само в икономическо отношение.

Главната тема

Както на срещата си с германския президент Йоахим Гаук, така и по-късно на Германо-българския икономически форум, Радев и домакините му прецизираха този дневен ред: насърчаване и правна сигурност за германските инвестиции в България, импулси за германските туристи, внимание и симпатии към стотиците хиляди българи в Германия и не на последно място - повече инвестции в културното сътрудничество, студентския обмен и изучаването на немски език в България.

И все пак, главната тема беше друга: онова, което българският президент предпазливо нарича „мигрантска вълна”, а в Германия по-често се определя като „приток на бежанци”. Позицията на българския президент по този въпрос беше ясна, разбираема и политически точна. България е поела своята част от бремето на европейската солидарност и с основание очаква признание и подкрепа, смята Радев. И вижда тази подкрепа не само като финансова, техническа и персонална помощ за опазването на българската (тоест - и на европейската) граница, но и като включване на страната в съответна оперативна програма, която да търси трайно решение на проблема. А „наградата” за България, която (за разлика от други средно- и източноевропейски страни) наистина практикува европейската солидарност, трябва да бъде бърз прием в Шенгенското пространство, за което, според президента, страната отдавна изпълнява всички технически изисквания.

Точно тук обаче българският президент е уязвим за критика. Защото големият проблем с бежанците и мигрантите не бива да се свежда единствено до опасността от тях, срещу която трябва да се търсят прагматични решения. И не бива наистина достойните за похвала български усилия хладнокръвно да се „търгуват” срещу шенгенски паспорт за страната. Та нали в крайна сметка става дума за стотици хиляди хора, част от които бягат от война, смърт и разрушения. Вярно е, че Радев умело аргументира отношението си към Русия с необходимостта да се търси бързо уреждане на сирийския военен конфликт, за което руската политика може да даде ключов принос. Но встрани от това мнозина в Германия щяха да го поздравят, ако беше отделил внимание както на хуманитарния аспект на проблема, така и на ангажимента на милиони германци и на германското правителство, които полагат невероятни усилия, за да помогнат на хората в беда.

Радев изненада приятно

Независимо от това новоизбраният български президент се представи в добра светлина в Германия. Неколцина германски познавачи на българската политика и дългогодишни „съавтори” на добрите двустранни отношения споделиха, че са приятно изненадани както от спокойното и точно политическо говорене, така и - което никак не е маловажно - от стабилната езикова комуникация на президента в международна среда и от задължителното за такива ситуации чувство за хумор.

Един от тези познавачи каза обаче още нещо многозначително: Дотук много добре, нека обаче видим дали в бъдеще Радев наистина ще практикува политическите позиции, които изложи в Берлин.