Другите в ЕС да се спасяват както могат?

Коментар на Барбара Везел:

Повече огради, повече камери за видеонаблюдение, повече полицаи - така Франция и Великобритания се надяват да овладеят бежанската криза. Поне това става ясно от споразумението, което двете страни сключиха преди броени дни в Кале.

Очевидно е, че Лондон иска на всяка цена да държи бежанците далеч от Острова като хистерията около тази тема е подклаждана най-вече от ксенофобската партия ЮКИП. Оставаме с впечатлението, че именно тази партия предписва европейската политика на Дейвид Камерън, както и реториката му срещу мигрантите. От Лондон редвоно ни засипват изказвания от типа на "рояци бежанци, които заплашват да опустошат и наводнят Великобритания". Говори се за бежанци, които били като природно бедствие, срещу което трябва да се предприемат енергични мерки.

Британците така или иначе не са членове на Шенгенското пространство, но сегашният контрол им се струва недостатъчен. Вътрешната министърка Тереза Мей настоява за още по-високи огради и още по-засилен контрол. И това е само малка част от мерките, с които тя иска да държи настрана хората от Ирак, Сирия или Афганистан, които търсят убежище.

Британският принос за катастрофата

Къде обаче остава дискусията за британската външна политика в Близкия и Средния Изток през изминалото десетилетие? Никой не задава въпроса с какво тя е допринесла за катастрофалната ситуация в този регион. Или може би военните операции в Афганистан, Ирак и Либия вече са забравени?

Лондон невъзмутимо бяга от отговорност. Британското правителство отказва прием дори на помощниците на британската армия в Афганистан, които са застрашени от отмъщението на талибаните. Само стотина щели да получат право на убежище. Останалите да се спасяват другаде! Дори и само това показва какъв дух цари сред британското правителство по темата за бежанците. Другите да се оправят сами! Ние вдигаме подвижните мостове над Ламанша!

На целия този фон ясно проличава едно: че Дейвид Камерън не иска да се занимава с ЕС. Проблемите на съседите изобщо не го интересуват. Той и неговите министри поддържат националния си егоизъм и действат така, сякаш изобщо не са загрижени за останалата част на Европа. Гърция и Италия например вече изнемогват под натиска на бежанската вълна, само че Лондон въобще не се вълнува от този факт.

За правителството на Острова е важно бежанците да си останат в първоприемните страни. Германия щяла да приеме през 2015-та 800 000? Отлично! Значи тези мигранти няма да натоварват британската социална система.

В речите на британските политици се споменава само собствения народ и собствените интереси. Това не само, че е антиевропейско, но е и безсрамно и безотговорно. На човек направо му се иска от гняв да изрита британците от ЕС. Защо трябва да чакаме, докато те самите решат, че не са европейци?

Какво иска Франция?

Защо обаче френското правителство участва в тази игра? Това си остава загадка. Може би френският президент Франсоа Оланд разчита на одобрение от страна на членовете на Националния фронт, ако се държи твърдо по въпроса за бежанците? Всъщност това не би могло да е вярно.

След подписването на споразумението в Кале френският вътрешен министър Канзньоф се опита да убеди Германия, че ставало дума за съвместно подсигуряване на границата на Ламанша. Само че това е чиста проба хвърляне на прах в очите.

Кризата с бежанците в Европа може да бъде решена, само ако Германия и Франция разработят обща мигрантска политика. По-добре би било, ако членовете на френското правителство се концетрират заедно с Берлин върху общоевропейски решения на проблема, вместо да дават гръмки интервюта пред телевизионните камери в Кале.

Впрочем много от бежанците там междувременно бяха прехвърлени от каналджиите през белгийски пристанища във Великобритания. А повечето от тези банди се ръководят от британски престъпници. Ето още една полезна сфера за действие на вътрешната министърка Тереза Мей. При това от личен интерес.