Дупки за всички от сърце
25 март 2010Спомняте ли си рекламния слоган "Дума дупка не прави" от близкото минало? Не знам защо авторите му са избрали точно такава метафора за едно чисто политическо послание в онези несигурни времена на тежки партийни противоборства, вкл. със средствата на медиите. Но знам, че обратното със сигурност е вярно - че с думи дупки не се запълват.
Сетих се за това отново тези дни, когато прочетох за надигащата се нова вълна от недоволство в България срещу безобразното състояние на уличната и пътната мрежа в страната. Дори не си заслужава да губим време в описание на плачевното състояние на българските пътища, които някои сравняват с швейцарско сирене, а други виждат в него признак за упадъка на държавата с всичките му елементи - некадърно управление, политическо безхаберие, корупция на всички възможни нива.
Зло, наречено дупка
Проблемът е отдавна и добре известен. Често (напълно погрешно) той се свързва само с шофьорите, разбирай - касаел само тях, но не и останалите участници в движението. Както вече посочих - това е дълбоко неверно, защото са известни десетки случаи на пешеходци с травми, получени след падания по неподдържани улици. Последният пример за това е само от преди няколко дни с жена в Габрово, осъдила общината за неимуществени вреди.
Но да се върна към гражданския протест. Той не е първият, сигурно няма да е и последният. Някои от тях блеснаха с изобретателност и оригинални идеи като протеста под надслов "Дупкоден - да изгоним злите дупки", или идеята за издигане на планина от потрошени от дупки автомобилни части под прозорците на кмета. Дотук добре - хората са активни, демонстрират гражданската си позиция. Проблемът е, че посланието им не стига до крайния адрес. И всичко приключва само с думи, които (и това казахме) дупки не пълнят. За тях трябва асфалт, припомни наскоро и премиерът Бойко Борисов. А асфалтът струва пари, които точно в този момент обаче много липсвали.
И докато се отпушат нещата с парите, предлагам на вниманието на управляващите една нестандартна идея, взета назаем от една малка германска община в Тюрингия, която също няма пари за улични ремонти. Там местният кмет обяви местните дупки за продан. Идеята е следната: всеки, който внесе 50 евро по сметка на общината, става собственик на дупка и получава правото на поименна плочка или табелка с надпис по желание, които по-късно общината монтира в поправения пътен участък на мястото на дупката. До този момент общината е продала 184 дупки.
Дупки всякакви и навсякъде
Ако в България бъде въведен този челен опит, никой няма да остане ощетен, тъй като дупки има достатъчно за всички. Това първо, и второ - скоро страната ще заприлича на една огромна "Алея на славата", изпреварвайки американците с тяхната "Холивуд уолк ъф фейм", разположена все пак само върху един тротоар.
Можем дори да разширим идеята и да я предложим напр. на министър Шойбле в Германия (за запълване на бюджетните дупки), или на гръцкия премиер Папандреу. Вместо да чака помощ от eвропейските си партньори, той би могъл да учреди поименна плочка (по пътя към Акропола) за всеки чуждестранен турист, посетил страната му в тези съдбовни за нея времена. Дето се казва - дупки за всички от сърце!