Kopftuchverbot Debatte

Никой не може да бъде преследван, дискриминиран или дори убиван поради причини, свързани със сексуалната му ориентация, пола, етническия произход, расата или религията. Как да тълкуваме обаче забраната за носене на мюсюлмански забрадки?

Като дискриминация спрямо представителите на едно религиозно малцинство или като налагане на общоприети норми на поведение в дадено общество, в което те сами са избрали да живеят? Кое е вярно? И по-важно ли е разделението на държавата и религията от равнопоставеността на всички религии?

Забрадката - израз на мъжката власт

Тези въпроси бяха част от дневния ред на провелата се в края на миналата седмица във Виена 17-та Международна конференция за Европа. От трибуната на форума, организирана от Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество и фондация Ханс Зайдел, се сблъскаха противоположни мнения и аргументи, някои от които ви представяме.

Според родената в Турция правозащитничка и председателка на регистрирания в Германия Съюз за човешки права и интеграция Серап Чилели, носенето на мюсюлманска забрадка е израз на това, че жените биват потискани:

"Забрадката не символизира свобода на религията, защото ислямът не задължава жените да се забулват. По-скоро това е изискване на мъжа, израз на неговата власт над жената. Затова и смятам, че е напълно погрешно да разглеждаме темата за носенето на мюсюлмански забрадки като част от дебата за свободата на религията."

Психограма на забрадените

Според Серап Чилели, която на 15-годишна възраст е била насилствено омъжена в Турция преди да избяга в Германия, повечето мюсюлманки изобщо не си дават сметка, че има връзка между носенето на забрадка и властовите претенции на мъжа. Друга категория мюсюлмански жени пък се забулват, за да демонстрират, че са по-различни, че принадлежат на друга култура и религия. Имаме и свидетелства за това, че някои религиозни общности плащат на жените, за да носят забрадки на обществени места. И накрая съществува категорията на жените, които носят забрадки, защото средата, в която живеят, упражнява натиск върху тях, да носят забрадки или тюрбани.

Няколко са причините, които карат Европа да реагира така истерично в дебата за носенето на ислямски забрадки, казва проф. д-р Биргит Зауер от Политологичния институт към Виенския университет:

"Една от причините е свързана с традициите, които в Европа има светската държава и разбирането за светския, а не религиозния характер на обществото. От друга страна в момента в Европа се води дебат за приемането в ЕС на една мюсюлманска държава, с което са свързани и много страхове, вкл. породени от непознаването на една различна култура. Това, според мен, са факторите, които правят забраната за носенето на забрадки да изглежда като приемлив изход от ситуацията", казва Биргит Зауер, и допълва, че забраните винаги са били лош начин за решаване на даден проблем в обществото.

Франция постъпи правилно!

Според френския журналист и публицист Медар Ритценхофен забраната, въведена от Франция, е напълно правилна. Според него със забраната за цялостно забулване на обществено място и за носенето на забрадки в училище френското правителство е потвърдило републиканските устои на държавата:

"Разделението на държавата от религията има дълбоки традиции във Франция - още от 1905 година, когато е приет законът за лаицизма. Франция успя да наложи лаицизма, въпреки първоначално силната съпротива от страна на католиците. Постепенно френските католици свикнаха и приеха лаицизма, и смятам, че подобно развитие е по силите и на мюсюлманите във Франция."