Европа и бежанците: трудно е

Швеция - бежански рай

Шведската миграционна политика е доста великодушна в европейско сравнение. Швеция приема най-много бежанци на глава от своето 9.6-милионно население. След Германия бежанците предпочитат на второ място именно Швеция. През 2014 година молби за убежище в страната са подали над 80 хиляди души, от които 30 хиляди са били признати за бежанци. Най-голям шанс да получат убежище имат сирийците. Швеция отдавна апелира и другите страни от ЕС да се включат в разпределението на бежанците. Шведското правителство си е поставило за цел да интегрира бежанците колкото се може по-бързо в трудовия пазар. То организира езикови и подготвителни професионални курсове за бежанците. Но и Швеция е почти на предела на възможностите си. Жилищата не достигат, малките общини изнемогват, а безработицата сред бежанците расте. Колкото и политиците да се стараят да интегрират бежанците, в обществото има и голяма съпротива. Според последните социологически проучвания, дясно-популистката партия "Шведски демократи", която е против заселването на чужденци, получава подкрепата на над 20 процента от избирателите.

Нидерландия: "легло, баня и хляб"

Въпреки многобройните критики от правозащитни организации като Хюмън Райтс Уоч, през 2010 година Нидерландия гласува най-строгия закон за даване на убежище в ЕС. На практика днес две трети от молбите за убежище получават отказ. След отказа бежанците разполагат с 28 дена, за да напуснат страната. По закон бежанците имат право на минимална издръжка, която на разговорен език хората наричат "легло, баня и хляб". Бежанците могат да нощуват в приемните лагери, но след закуска остават отново на улицата. Ако трайно отказват да се завърнат в родните си страни, те губят и тази минимална подкрепа. Най-силно засегнати от строгите мерки са сомалийците. Нидерландия е единствената държава в ЕС, която от 2013 година депортира бежанци обратно в Сомалия. Въпреки това в страната пристигат все повече бежанци. Само до края на юли тази година броят им вече е 26 600. Повечето идват от Сирия и Еритрея.

Австрия се е видяла в чудо

8.4-милионна Австрия също е сред най-предпочитаните цели на бежанците. През първите шест месеца на тази година над 27 000 бежанци са подали молби за убежище там - три пъти повече в сравнение с първото полугодие на 2014 година. Повечето от бежанците идват от Сирия, Афганистан или Ирак. И в Австрия властите направо изнемогват. Темата за бежанците се превърна в сериозен политически въпрос. Правителството възнамерява да промени дори Конституцията, за да задължи общините и провинциите да приемат бежанци. Срещу тези планове на места се надигнаха протести, имаше и ксенофобски прояви. И все пак в цяла Австрия хората доброволно се организират, за да подкрепят бежанците. Министерството на вътрешните работи им търси частни квартири, общините преобразуват хотели и пансиони в подслони за бежанци, доброволци им предлагат езикови курсове.

Полша: "Може, но само християни!"

В Полша пристигат бежанци предимно от Украйна, Русия и Таджикистан. През 2014 години 8 020 души са подали молби за убежище в страната. Почти половината са руски граждани, сред които преобладават чеченците. През 2014 година полските власти са одобрили молбите за убежище само на 325 души. 130 сирийски бежанци също са получили убежище. Над 2 200 бежанци се пристигнали от Украйна. Правозащитни организации критикуват остро подхода на полските власти към бежанците. Вярно е, че властите в Полша осигуряват на бежанците най-необходимото, но повечето от тях са настанени в бивши казарми, превърнати в приемни лагери, които са извън градовете. Поради това бежанците нямат възможност за контакти с местните жители, твърдят правозащитниците. Полша всъщност е транзитна държава за бежанците, които се насочват на Запад. След като правителството ѝ обяви, че ще приеме 2 000 бежанци, за да облекчи Гърция и Италия, в страната се проведоха много протестни демонстрации на националистически групировки. През юни бяха публикувани резултатите от допитване, според което 70 процента от анкетираните поляци не желаят бежанци от мюсюлмански и арабски държави в Полша. В замяна на това сирийските християни са добре дошли.

Испания - затворената врата към Европа

Преди време много бежанци масово щурмуваха граничната ограда в северноафриканските ексклави Сеута и Мелиля, за да достигнат до Европа. Напоследък обаче Испания загуби значението си на входна врата към Европа. По данни на европейската гранична служба „Фронтекс” през 2014 година 7 800 души са влезли нелегално на испанска територия. А това е нищо в сравнение с 2006 година, когато нелегалните пришълци бяха близо 40 хиляди. Испанското мМнистерство на вътрешните работи твърди, че резкият спад се дължи на подобреното сътрудничество с граничните власти в Мароко. Освен това Мадрид е сключил договори за реадмисия със Сенегал, Мавритания и Нигерия. Сега най-известните маршрути на бежанците от Сирия или Ирак преминават през източно Средиземно море и през Балканите. За разлика от Германия, нелегалният престой в Испания не е наказуемо деяние, а само административно нарушение. Пришълците могат да бъдат държани в приемните лагери максимум 60 дни. Ако при проверката се установи, че са влезли в Испания след преминаването през друга страна от ЕС, съгласно споразумението Дъблин II испанските власти ги връщат в същата тази страна.