Откъде идват африканските бежанци?

Всеки ден бреговата охрана спасява бежанци в Средиземно море. Въпреки това всеки ден расте и броят на жертвите. Драмата в Средиземно море няма край. По данни на международната организация за миграция, от началото на годината в Европа са пристигнали почти 200 000 души. 2 000 бежанци са загинали по време на опасното пътуване през Средиземно море. Сред жертвите има много сирийци и иракчани. Най-много бежанци обаче пристигат от Африка. Ето и петте страни, от които идват най-много бежанци:

1. Еритрея

Президентът Исаяс Афеверки е държавен глава, премиер, главнокомандващ армията, председател на парламента и председател на единствената разрешена партия в Еритрея - "Народен фронт за свобода и демокрация". Той е едноличен властелин, откакто Еритрея придобива независимост от Етиопия преди 22 години. Неговото правителство води изолационна политика и Еритрея отдавна е заслужила прозвището си на Африканската Северна Корея. Състоянието на човешките права е катастрофално, икономиката на страната е съсипана. Безразборните арести, мъченията, бедността и липсата на перспектива тласкат хората към бягство. През първите шест месеца на годината само Италия е регистрирала над 18 000 новопристигнали бежанци от Еритрея.

Еритрейците съставляват и най-голямата бежанска група в сравнение с другите африкански страни. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, през миналата година 357 000 еритрейци са напуснали родината си. А това представлява над пет процента от общото население на страната. Много често бежанците от Еритрея са млади хора, които не искат да служат в армията. Официално задължителната военна служба трае 18 месеца, но на практика се удължава постоянно за неопределено време. Правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" информира, че властите в Еритрея изпращат повиквателни за армията и на 14-годишни младежи. Германия признава правото на убежище за граждани на Еритрея. Но дори и на германска територия, бежанците от Еритрея на могат да избягат от дългата ръка на репресивния еритрейски режим. Само срещу т.нар. "данък за диаспора" те получават консулски услуги в посолството на страната. А преводачите ги изнудват за пари при преводите на техните молби за убежище.

2.Сомалия

От над 20 години в Сомалия няма действащо централно правителство. Безкрайната гражданска война, бедността, гладът и липсата на перспектива тласкат много сомалийци към бягство от страната. По данни на Програмата за развитие на ООН, през 2009 година 14 процента от сомалийското население са живеели извън страната. Това са над един милион души, а тенденцията е възходяща. Ислямистките милиции Ал-Шабаб постоянно тероризират населението. Въпреки някои военни успехи на войските на Африканския съюз и редовната сомалийска армия, милициите Ал-Шабаб контролират части от Сомалия. По данни на Върховния комисариат за бежанците, през първите шест месеца на годината близо 7 000 бежанци се прекосили Средиземно море.

3. Нигерия

Непрекъснатите нападения на терористичната групировка Боко Харам срещу цивилното население доведоха до хуманитарна катастрофа в Северна Нигерия. През първата половина на 2015 година близо 8 000 нигерийци са били настанени в италиански бежански лагери. Нестабилното положение в съседна Либия също допринася за увеличаване на броя на нигерийските бежанци. Икономическите мигранти от Западна и Централна Африка от няколко години съставляват значимо малцинство в Либия. Повечето от тях са нигерийци. Те се подложени на дискриминация и преследване, откакто в големи части на Либия държавната власт де факто не съществува. Поредното увеличаване на броя на бежанци от други сравнително стабилни страни като Гана и Бряг на слоновата кост също е свързано с проблемите на икономическите мигранти в Либия.

4. Гамбия

Гамбия е една от най-малките държави в Африка. Населението на страната е 1, 8 милиона души. Италианските власти обаче са регистрирали през първите шест месеца на тази година близо 4 000 новопристигнали граждани на Гамбия в първоприемните италиански лагери. В Гамбия, както и в Еритрея управлява един деспот - президентът Яйе Джаме. През 2014 година ООН публикува доклад за Гамбия, от който става ясно, че мъченията са въведени като официално средство в наказателното преследване, безразборните арести са постоянна заплаха за населението на страната. Повече от половината гамбийци живеят под прага на бедността, а 60 процента от цялото население са неграмотни.

5. Судан

Суданското правителство води война в няколко части на страната срещу различни бунтовнически групировки. Само конфликтът в провинция Дарфур отне живота на над 300 000 суданци. Едва с обявяването на независимостта на Южен Судан през 2011 година беше сложен край на десетилетната гражданска война. Нападенията срещу цивилното население и преследването на етническите малцинства тласка много суданци по пътя към Европа. Същевременно Судан е и транзитна страна за много бежанци. 167 000 бежанци идват от Еритрея, Етиопия, Чад и Демократична Република Конго. Към тях се прибавят и около два милиона вътрешносудански бежанци. Над 3 500 бежанци от Судан са достигнали италианските брегове за първите шест месеца на тази година. Увеличаването на техния брой също е във връзка с изострената ситуация в Либия, където още преди години бяха потърсили убежище много суданци.