Европа и бежанците: четири неприятни истини

Около гробището се носи смрад. В непосредсвена близост има петролна рафинерия и вятърът постоянно разнася миризмата на развалени яйца. За съжаление това било единственото парче земя, което било на поносима цена, казва Задък Джияш от Червения полумесец в разговор с ДВ. Дълбоко вярващите либийци не искат мигрантите да бъдат погребвани в техните гробища. Задък Джияш има задачата да намери едно последно място за вечен покой на хората, които са загинали по време на опита си да достигнат до Европа. Досега е погребал над 1500 души. Много от тях са погребани в масови гробове. "Всъщност трябваше да направим всичко както си му е редът. Но ситуацията е извънредна и трябва да се намери по-скоро прагматично, отколкото хуманно решение. Само през тази година вече са се удавили  2000 души", казва той.

Каналджиите извличат полза от провала на политиците

Карл Коп от германската правозащитна организация "Про Азил" нарича масовата смърт в Средиземно море "най-тъжната глава" в "европейската ерозия". Ерозия, която започна още преди голямата бежанска вълна по посока на Европа и вкара стария континет в перманентна криза без изгледи за скорошен край. Печеливши от тази криза са каналджийските банди. Оборотът на каналджиите в Северна Африка междувременно се изчислява на половин милиард евро. И ако преди имаше само "единични каналджии", сега действат все по-добре организирани професионални банди, които обещават на мигрантите безпрепятствено влизане в Европа."За съжаление решенията не са толкова прости, колкото ни се иска", казва Гунтрам Волф от мозъчния тръст "Брюгел" в Брюксел. Много наблюдатели смятат, че без открит дебат за нелицеприятните факти и структурни недостатъци в сегашната миграционна политика, проблемът ще ескалира през идните години. А с него и печалбите на каналджийската индустрия.

Факт № 1: Европа не е солидарна

Още от 1990-те години насам Европа се опитва да създаде обща политика за предоставяне не убежище. И тези опити постоянно се провалят порадилипса на политическа воля у някои страни членки и невъзможността на ЕК да се наложи. "И всичко това сега се стоварва на главите ни. Защото един Орбан например не го е еня за европейското право и си мисли, че ще го накажат на куково лято", казва Карл Коп. Изследователят на миграцията от университета в Дрезден Оливейро Анджели смята, че за разлика от други сфери, натискът от страна на икономически силните държави като Германия не принуждава източноевропейските страни да приемат повече бежанци. "Правителствата се страхуват премного от собствените си избиратели", казва той. И съпротивата срещу бежанците се проявава особено силно в Източна Европа.

Факт № 2: В Германия също отказват право на убежище

"Ние имаме една европейска, но и една вътрешногерманска лотария", казва Оливейро Анджели от университета в Дрезден. Шансовете на бежанците да получат убежище зависят и от това в коя федерална провинция подават молбите си. Карл Коп смята, че отговорните сътрудници за предоставяне на убежище не са достатъчно подготвени и са претоварени от работа. От друга страна обаче той съзира и една ясна политическа линия. "Ако квотата на одобрените молби за убежище на афганистанци беше 70 процента през 2015 година, а две години по-късно падна под 50 на сто и същевременно насилието в страната ескалира, то в цялата история има и нещо друго", казва сътрудникът на "Про Азил". Той твърди, че когато броят на сирийците в Германия нарасна значително, властите са започнали да делят бежанците на първа, втора и трета категория. И само сирийците са били "истински" бежанци.

Факт № 3: Много бежанци нямат право на убежище

"В новините постоянно четем, че хората бягат от войната, терора и преследването. Но повечето изчисления показват, че половината от бежанците са икономически мигранти. Особено хората от Западна Африка. Факт е обаче, че тези хора нямат право на убежище, съгласно критериите на Женевската конвенция за бежанците. Много от икономическите мигранти въпреки това се опитват чрез процедурата за предоставяне на убежище да получат право на временен престой. Също и чрез даването на фалшиви показания. Някои изследователи на миграцията обръщат внимание на факта, че сред причините за бягство са и нарушения на човешките права в родните страни на мигрантите.

Факт № 4: Ние не можем да решим проблема в родните им страни

"Ние трябва най-сетне да се преборим срещу причините за бягство в родните страни на мигрантите!" Това е най-любимото настояване в коментарните колонки на вестниците и в кръчмарските разговори. За съжаление подобно решение може да даде плодове едва след няколко десетилетия. Научни изследвания показват, че заедно с икономическото развитие, броят на мигрантите първоначално нараства. Защото годишните доходи на хората в родните страни на мигрантите трябва да достигнат утопичната сума от 8000 до 9000 евро, за да престанат те да напускат родните си страни. От друга страна, сметката не излиза без подкрепата на политическите елити в тези страни. Тези елити обаче много често не се заинтересувани да спират своите граждани да не напускат родните си места. "Те се заинтересувани от запазване на статуквото и от това, младите бунтари да напускат страните си", казва Гунтрам Волф. Освен това мигрантите превеждат големи суми в родните си страни.

Необходими са повече легални пътища за миграция

Какво трябва да се направи с всичките тези проблеми, за да бъде решен бежанския въпрос? Почти всички експерти твърдят, че са необходими обхватни мерки. Към тях спада решителната борба срещу каналджийските банди и техните нечовешки методи. Тук спада и упоритата политическа борба за справедливо разпределение на бремето в Европа. Заслужава си обаче да се помисли и за нови легални пътища за миграция. От една страна Европа трябва да създаде повече редовни възможности за миграция, отвъд претоварената и отчасти закостеняла система за предоставяне на убежище и утопичните правила за висококвалифицирани специалисти. "Аз се застъпвам за съчетанието на различни пътища. Като се започне от хуманитарни квоти, та чак до лотариен принцип.  Само ако създадем легални пътища за миграция, можем да съсипем бизнес-модела на каналджийските банди и да се преборим с нещастията в Средизимно море", казва икономистът Гунтрам Волф.